Игра на тронове - сезон 6

Спокойно мога да кажа, че това е най-противоречивият сезон на Игра на тронове. Толкова плюсове и минуси, че заприлича на алгебрично уравнение. Бях много разочарован от миналия сезон, а по-голямата част от този ме накара да си мисля, че ще е дори по-слаб. И после този финал. Този грандиозен финал. Битката за Севера, Кралски чертог в пламъци, а Дани вече е във Вестерос.

Шести сезон на Игра на тронове започва с бягството на Санса и Теон от Рамзи Болтън и макар все още да се чудя, къде се дянаха кучетата, които ръмжаха срещу Санса, епизодът е добър.  Великолепната поява на Лейди Бриен , която взе да се превръща в масов убиец и знайни и незнайни мъже падат сразени от меча и.

Последваха няколко по-слаби епизода, но както си вървеше сериалът, един от най-слабите епизоди завърши по възможно най-запомнящия се начин. Hodor, Hold the door! Най-сетне разбрахме, как Уилис се е превърнал в Ходор (въпреки съмненията ми, че в книгата няма да е точно така). С финала на този епизод Игра на тронове удари в земята всички сезони и франчайзи на Живите мъртви. Бели бродници нападаха отвсякъде и убиваха наред, а Кралят на нощта беляза Бран. За жалост Ходор, Лято, Триоката врана и всички горски чеда дадоха фира.

И после отново мъка. Монотонно и бавно развитие, лишено от всякаква убедителност. Много зле развиха линията на Аря в Бравос. Страховитият орден на Безликите се оказа от двама души – учител и ученик. Я, стига! Това да не са сити!? После Аря си тръгва без да е завършила обучението си, но явно е гепила някое от лицата, защото във финалния епизод го използва, за да сервира на Уоудър Фрей ястие от собствените му синове, малко преди да убие и самия него. Как се е научила да използва това умение, остава загадка. Жалко, че няма да видим Лейди Каменно сърце, но явно Игла ще се изцапа с предателска кръв.

Пренебрежително отношение на сценаристите към Дорн и цялата история около тях беше някак претупана. Имаше едно клане в началото на сезона и после нищо, пълно мълчание около тях. А в книгата дорнците имаха претенции дори за Железният трон. Все пак на финала се оформи нещо като съюз между Елария Санд, Царицата на тръните и Варис, който представлява Денерис. 

Явно времето в последния епизод тече много бързо, защото впоследствие виждаме Дани да плава с флотилия от кораби, част от които са под Дорнски флаг. Което означава, че тя не отплава от Мирийн за Вестерос, а е вече е във Вестерос и отплава от Дорн за някъде.

Още по-пренебрегнати се оказаха Грейджой. Колко наивно бе откупен овакантения престол само. Нямаше рог, които да омагьосва дракони, но имаше огромен чеп, който Юрон обеща да подари на Денерис. Всички пляскат, невръстните дечурля на Бейлон бягат, Вранско око иска смъртта им и тръгва да ги преследва, Мокра коса е просто част от декора, а Виктарион никакъв го няма. Общо взето с това се изчерпва всичко важно около железнородените. А, да, на финала Яра и Денерис сключват съюз.

В Мирийн е пълна трагедия. Колко много липсва Сир Баристън на сериала. Тирион просто не внушава същия респект като стареца. Неубедителни са и сцените с Джуджето и Денерис. Между Питър Динклидж и Емилия Кларк липсва всякакъв синхрон и сякаш участваха в различни сериали. Дори във финалния епизод, когато Тирион стана Ръка на кралицата, пак нямаше емоция. Дяволчето е циник и показа това във всеки един от предишните сезони, но в този последен епизод се усмихва и умилква като домашна котка около краката на Денерис, а после дръпна безумно слаба реч, която трябваше да е нещо като клетва за вярност, но приличаше повече на колаж от реплики, които сме чували и преди от Баристън, Джора Мормонт и други мъже и жени коленичили пред нея. Въобще много слаб сезон за Тирион Ланистър.

Санса най-сетне заприлича на истинска кралица на Севера, но ми се щеше да видим малко повече от студения, британски аристократизъм, който Софи Търнър носи в себе си. Вместо това, в последните два епизода видяхме усмивки, оптимизъм и нито следа от мрака, който таеше цели пет сезона вътре в себе си (като изключим сцената с Рамзи "Педигри"). Искаше ми се Санса да напомня малко повече за Кейтлин Старк, която остава един от най-силните женски образи в сериала.

Джон умря, после възкръсна, а след това отмъсти за Червената сватба и си върна Зимен хребет. Битката на копелетата е епизод, който ще се помни дълго. Да, имаше своите недостатъци, като стената от трупове, която незнайно как се появи насред бойното поле; или некадърните стрелци на Болтън, които не могат да уцелят сам човек препускащ на кон срещу тях (може би Рамзи трябваше да стреля, все пак уцели по-дребния Рикон на по-голямо разстояние от това, на което се намираше Джон); или пък обсадата на Зимен хребет от трима души и един великан (а уж бил толкова труден за превземане, че врагът можел да влезе само с хитрост), но въпреки това епизодът е добър. Брилянтна кинематография от Фабиан Вагнер. Прекрасните кадри на Джон, който поваляше противници и избягваше удари, напомняха малко на видеоигра, но не в лошия смисъл, а напротив, това ме вкара директно в действието. Много добро решение да ни покажат мелето от паникьосани мъже, точно преди да цъфнат Арините. И после воят на спасителния рог, конниците и знамето със синята птица. Колкото и предсказуема да беше подкрепата им, дойде в най-подходящият момент, точно когато започва да се прокрадва примирителната мисъл – Е, добре, явно Арините няма да дойдат.

Врабците плетяха интриги, Марджери плетеше свои, а ние се чудихме, каква ли ще е развръзката. Е, развръзката дойде. Церсей никога не бива да се отписва и тя се завърна на върха сред езици зелен пламък (като зла кралица от анимация на Дисни). Имаше едно нещо, което тя ценеше повече от всичко, но то и бе отнето. Винаги, преди всичко, Церсей беше майка, но сега децата и ги няма, а на Железния трон застана кралица без сърце. До тук сценаристите пренебрегваха книгата и запазиха добрите отношения между близнаците Ланистър, въпросът е, как ще реагира Джайми на последните събития? А и кои са възможните и съюзници, с чиято помощ кралицата да се закрепи на трона? Тя вече предаде Тирел, а Болтъните и Фрйте са аут. Единствените варианти са Юрон и евентуално Кутрето, след като Санса го отсвири.

Белите гарвани отлетяха от Цитаделата, а зимата дойде. Има едно нещо, в което сериала превъзхожда книгите и това е Кралят на нощта. В Песен за огън и лед само се загатва за него, а тук той вече е фактор, който сериозно застрашава Седемте кралства. Разкриха ни историята около неговата поява. Горските чеда го създадоха да ги защити от хората, а той ги погуби. Дали Кралят и бродниците му, ще успеят да свалят заклинанието от Вала и да преминат на юг, предстои да видим.

След цял сезон отсъствие, Бран се завърна и вече е новата Триока врана, но все още е неопитен.  Неговата сюжетна линя е най-интересната в шести сезон и ни разкри много важни събития от миналото на Вестерос. Видяхме Артър Дейн (без легендарният му меч, Зора), който влезе в битка с младата версия на Нед Старк (много лош избор на актьор), а после дойде и един от най-дългоочакваните мигове – Лиена Старк има дете. Всеки, който е чел първа книга от поредицата, е бил изпълнен с подозренията, че Джон е син на Регър и Лиена. Е, това почти се потвърди.

Сам открадна от баща си меч от валирианска стомана и с Джили пристигат в Староград. А когато Сам влиза в Цитаделата е отведен в огромната библиотека, която като нищо би събрала завистливите погледи на цял Хогуортс, а от тавана висят полилеи, украсени с орнаменти, които напомнят за част от интрото на сриала.

Шести сезон е по-добър от предишния, но е по-слаб от първите четири. Големият проблем на Игра на тронове са сценаристите, които си плачат за уволнение. Много от сюжетните линии са претупани, герои и цели домове са пренебрегвани, диалозите са неубедителни, действието през по-голямата част от сезона е монотонно, а накрая едва побират всички развръзки в последните 2-3 епизода. Сериалът се нуждае от по-равномерно разпределение на действието (а може би и бюджета) между отделните епизоди, по-смислени диалози и малко повече фантазия. Създава се впечатлението, че откакто се откъсна окончателно от книгите, Игра на тронове се лута безцелно и не знае в каква посока да поеме. След като героите намаляха драстично през този сезон, се надявам да видим малко по-стегната история в следващия. Силно се надявам да видим и епична битка по море между Денерис и Юрон. Какво обаче ни чака, ще видим догодина, а дано междувременно Мартин ни изненада със шестата книга от поредицата.

Оценка: 6,5/10