A Ghost Story
На пръв поглед, историята е проста. Наскоро починал мъж се завръща като призрак, който обитава къщата, в която са живели с приятелката му. Героите са познати само с инициалите С (Кейси Афлек - призракът) и М (Руни Мара - приятелката). Освен поредната добра актьорска игра, Руни Мара и Кейси Афлек показват изключително добър нюх към подбора на ролите си и в последните години, рядко ги виждаме в слаби продукции.
Основният герой във филма обаче е времето. Лоуери е подходил прецизно и всичко е последователно и внимателно подготвено. В началото действието тече бавно, почти монотонно, но постепенно темпото се ускорява и достига до момента, когато филмът превключва на светлинна скорост и заживява в собствен времеви континуум, скачайки (буквално) в друга епоха. Месеците минават като секунди, докато за С сякаш минава едва ден.
Първоначално идея на режисьора е да създаде простичка история около призракът с чаршафа, но по-късно, вдъхновен от собствената му привързаност към физическото пространство и екзистенциалния му страх от катаклизъм, променя концепцията и добавя темата за преходността на времето и сизифовото съществуване на човечеството в него.
Лоуери успява да събере отделните идеи в една хомогенна история и да сблъска сантиментално и нихилистично, сътворявайки фестивална арт-наслада, караща критикът Робърт Денърщайн да възкликне: A Ghost Story е космическа трагедия, реквием, не за една изгубена душа, а за цялото крехко човечество.
Покриването на актьор с чаршаф също създава някои практически трудности пред екипа, като ограничава динамиката на призрака, позволявайки му да прави само бавни и изчистени движения. Това обаче, вместо да отнеме от изразителността на образа, допълва контраста, между забързаната реалност и тромавото ежедневие на С.
Основният герой във филма обаче е времето. Лоуери е подходил прецизно и всичко е последователно и внимателно подготвено. В началото действието тече бавно, почти монотонно, но постепенно темпото се ускорява и достига до момента, когато филмът превключва на светлинна скорост и заживява в собствен времеви континуум, скачайки (буквално) в друга епоха. Месеците минават като секунди, докато за С сякаш минава едва ден.
Първоначално идея на режисьора е да създаде простичка история около призракът с чаршафа, но по-късно, вдъхновен от собствената му привързаност към физическото пространство и екзистенциалния му страх от катаклизъм, променя концепцията и добавя темата за преходността на времето и сизифовото съществуване на човечеството в него.
Лоуери успява да събере отделните идеи в една хомогенна история и да сблъска сантиментално и нихилистично, сътворявайки фестивална арт-наслада, караща критикът Робърт Денърщайн да възкликне: A Ghost Story е космическа трагедия, реквием, не за една изгубена душа, а за цялото крехко човечество.
Покриването на актьор с чаршаф също създава някои практически трудности пред екипа, като ограничава динамиката на призрака, позволявайки му да прави само бавни и изчистени движения. Това обаче, вместо да отнеме от изразителността на образа, допълва контраста, между забързаната реалност и тромавото ежедневие на С.
Почти изцяло статичната камера, безпристрастно улавя крехкостта на човешкия характер, като ярък пример е най-дискутираната сцена от филма: това е дълга сцена, в която героинята на Руни Мара скърби за любимия си, докато изяжда цял пай.
Лоуъри заснема филма в 4/3 формат със заоблени ръбове, напомнящ стар телевизор или екран от ерата на нямото кино, като по този начин, освен че засилва меланхоличното чувство, създава търсен клаустрофобичен ефект.
Музиката е дело на Дниел Харт, в сътрудничество с Лоуъри, и е прекрасна, но истински трогателния момент е, когато М слуша "I Get Overwhelmed" на Dark Rooms, докато приятелят ѝ, когото тя не може да види, стои до нея и кротко я наблюдава. Това допълва друга от темите засегнати във филма, особено в първата част, за човешките взаимоотношения, за загубата и борбата да се продължи напред.
Ако сте скептик и не вярвате, че от история за призрак, който по същество представлява покрит с чаршаф актьор наподобяващ бродещ пешкир, може да излезе добър филм, то A Ghost Sory с радост ще ви опровергае. Идеята е толкова оригинална, че чак не е за вярване, колко бързо успя да затрие антипатията ми към Дейвид Лоуери, извадил най-смеля филм за тази година, поне досега. Потвърждава го и селектирането на A Ghost Story в категорията Sundance Next Fest, където участие вземат новаторски, авторски творби, които се смятат за новата вълна в киното.
Съществуват една категория филми, разглеждащи сложни и амбициозни теми, които, въпреки високото си културно съдържание и драматургични достойнства, не успяват да достигнат до зрителите и се превръщат в маркетингов и финансов провал (веднага се сещам за "Anomalisa" и "Synecdoche, New York" на Чарли Кауфман). A Ghost Story успя да избегне това и да се пребори за вниманието на западната публика, без да прави компромиси с артистичната си същност. Силно се надявам да го видим и по родните кина, но рискът да обитава като привидение празен киносалон, който лишената от филмова култура и закърмена с риалити шоута българска публика да не посети, е прекалено голям и не вярвам някой да го поеме. Все пак, остават надеждите, че ще го завъртят по някой от кинофестивалите у нас, а аз ще стискам палци до посиняване това да се случи и да мога да видя филма и на голям екран.
Оценка: Art-оргазъм/10
Коментари
Публикуване на коментар