Стоманеното сърце

"За теб ще е добре да научиш цената на това да се биеш. Но трябва да те предупредя за нещо. Няма да намериш отговор. Няма добър избор. Подчинени на един тиранин или хаос и страдания. В крайна сметка избирам второто, макар че това измъчва душата ми. Избирам страданието и несигурността пред това да се превърна в домашен любимец."

Голям мой грях е, че досега не бях чел нищо от Брандън Сандерсън. На много места прочетох, че това е една от по-слабите му книги, но тя сякаш сама ме намери и нямаше как да не се нахвърля яростно върху нея. 

Странна червена луна, известна като „Злочестие”, се появява в небето и надарява част от човешката раса с необичайни сили. Тези сили обаче си имат цена. Използването им, мощта им, превръща хората в тирани. Един от тези спуерзлодеи (наричани от автора „епични”) е егоцентричният Стоманено сърце. Той и главният герой Дейвид споделят общо минало. Съдбите им са се пресекли веднъж и ще се пресекат отново, защото Дейвид е виждал Стоманено сърце да кърви и смята да го види отново. Епичният от своя страна е параноик, който се стреми да избие всеки, знаещ неговата тайна, защото всеки епичен има слабост, а Дейвид е напът да открие неговата. 

Историята е проста, на места граничи с противна young adults боза, но има и добри моменти. Началото на книгата е кръв и пепел. А краят също си заслужаваше. Имаше един доста приятен  туист, който успя да ме свари неподготвен. 

Не мога да кажа, че книгата е върховно арт изживяване, но идеята за постапокалиптичен свят населен със зли супергерои, срещу които да се изправят обикновени /или не чак толкова обикновени/ хора, има известен потенциал. Сандерсън умее да пише и успява да задържи интереса върху иначе тривиалната история. Това едва ли е най-добрата му творба, но не е и съвсем пълна загуба на време.