"Хоро от Гарвани" и редове от клишета
Заглавие: "Хоро от Гарвани" Автор: Бранимир Събев Издателство: Фабер Преди време попаднах на няколко ревюта за книгата, които бяха предимно позитивни, и реших и аз да отделя време и да я прочета. Ами, оказа се, че си загубих времето напразно. „Хоро от гарвани” е една от най-скучните книги, които някога съм чел. Препоръчвам ви, ако я четете да е преди лягане, защото успива много лесно. А най-добре е да я забравите на пейката в парка, което ще ви спести излишните усиля да добутате книгата докрай, а повярвайте ми, това не е чак толкова лесно. Сборникът не е голям и би трябвало да се чете бързо, но все изникваше нещо далеч по-интересно от отегчителните разкази. Книгата започва с изключително посредственият разказ "Моторът на смъртта" . В него няма нищо ново, нищо неочаквано, всичко е ясно и предсказуемо от началото до края. История, която сме виждали в множество второразрядни хоръри. Героите също са банда стереотипни рокери, които, освен всичко