"Хоро от Гарвани" и редове от клишета

Заглавие:
"Хоро от Гарвани"

Автор:
Бранимир Събев

Издателство:
Фабер

Преди време попаднах на няколко ревюта за книгата, които бяха предимно позитивни, и реших и аз да отделя време и да я прочета. Ами, оказа се, че си загубих времето напразно. „Хоро от гарвани” е една от най-скучните книги, които някога съм чел. Препоръчвам ви, ако я четете да е преди лягане, защото успива много лесно. А най-добре е да я забравите на пейката в парка, което ще ви спести излишните усиля да добутате книгата докрай, а повярвайте ми, това не е чак толкова лесно. Сборникът не е голям и би трябвало да се чете бързо, но все изникваше нещо далеч по-интересно от отегчителните разкази.

Книгата започва с изключително посредственият разказ "Моторът на смъртта". В него няма нищо ново, нищо неочаквано, всичко е ясно и предсказуемо от началото до края. История, която сме виждали в множество второразрядни хоръри. Героите също са банда стереотипни рокери, които, освен всичко друго, са  и недостоверно представени. В началото уж са корави пичове, а после напълниха гащите от история, която не би изплашила и група деца край лагерен огън. А върхът на клишето е обладаният от призрак мотор, който носи супер оригиналното име – Кърс (Проклятие).

Кошмарно начало, което ме накара да осъзная, колко е важно за един сборник с разкази да стартира, ако не добре, то поне прилично. Почти се отказах да продължа нататък, но все пак реших да дам шанс на Събев и да прочета още няколко разказа. И така я карах разказ след разказ, но не последва нищо ново. Признавам си, че не успях да стигна до края и може там да има нещо по-интересно, но аз не мисля да си жертвам повече от времето за тази книга.

„Хоро от гарвани” е трагично слаб сборник. Разказите се четат бавно и с отегчение, но хубавото е, че поне бързо се забравят. Историите не успяха да създадат никакво напрежение в мен, което може да се дължи на предсказуемия краят на много от разказите. Дразнят и баналните определения, като: „демон на отмъщението”, „сатанинска усмивка” и др. Спокойно може да пропуснете това заглавие, защото няма с какво да ви изненада. Никакъв ужас, само скука и клишета.
Оценка: Отегчен до скръб /5

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Топ 10 филми със зомбита

Изображение
Zombieland (2009) Ако някой ме попита, кой ми е любимият филм със зомбита, изобщо няма да се замисля и ще отговоря Zombieland. Главна фигура във филма е хипохондрикът Кълъмбъс, който се опитва да оцелее и намери семейството си в свят, където щамът на лудата крава е ескалирал в лудо зомби. Ако тръгнете на това пътешествие обаче, трябва да спазвате някои правила. Правило #4: Сложете си коланите , защото ви очаква постапокалиптичен  road movie, който ще ви съдере от смях. Филмът започва с патриотична сцена на американското знаме, която за секунди е обърната с главата надолу и осъзнаваме, че това вече не е Америка, това е държава на постживи граждани, където си късметлия, ако срещнеш някого, който не се разлага, лицето му не е оплескано с кръв и между зъбите му не е заседнала човешка плът. Zombieland успява да сменя рязко атмосферата, като често някоя сцена привидно започва като страшна, романтична, или дори тъжна, а впоследствие завършва предизвиквайки идиотски смях у зрителя.  Подбо
Прочетете още

Сред дивата пустош

Изображение
Събуждам се в сивото, мартенско утро на опустяващ, постиндустриален град. Студеният зимен въздух все още се задържа и притиска димът от комините пред прогарящ далечината изгрев. Чашата с кафе на масата пред мен прави същото, само че в умален вариант, а аз се  опитвам да пиша за една наистина значима книга. За тези книги, винаги пиша трудно. В началото на деветдесетте младеж от заможно, но нестабилно в емоционален план семейство, потегля на своето "велико приключение" сред дивото. С приблизително същите думи започва книгата на Джон Кракауер. Нужно е да обърнем внимание на годините, когато Крис (Алекс) напуска удобството на цивилизацията, за да се оттегли в света на абсолютната свобода. Крис Маккендълс е дете на Поколението Х в Америка и не подминава младежкия бунт от началото на 90-те. Това са години на разбити семейства, силна контра-култура и младежка апатия, подтикващи към търсене на нещо ново, нещо "истинско", което да се изживее до крайност. Ще запо
Прочетете още

Анархизъм и поезия в "Една и съща нощ"

Изображение
По принцип не обичам исторически романи и е странно, колко много ми хареса този. В началото и с него тръгна трудно, но след като свикнах с нестандартния стил на автора, ме грабна и не можех да го оставя. Романът „Една и съща нощ” ни пренася директно в началото на XX век, когато правителството на Кървавия професор  е на власт, милитаризмът минава всякакви граници, а обществото е гневно и потънало в кръв. Това са времена на политическо съперничество, безкрайна вендета и масови убийства, но и времето, когато Гео Милев създава безсмъртните си произведения. По онова време няма безпристрастна политика, няма обективен поглед. Държавата е прекалено малка за това. Всички се познават и всичко е лично. Раните от Първата световна война все още не са зараснали, а България продължава да кърви, но този път отвътре. Царят се е превърнал в карикатура върху цирков плакат, белят терор затяга примката, комунисти взривяват храмове,  без-мислени убийци  раздават смъртни присъди, а хора изчезват
Прочетете още