zombie morning

Миналата година сериалът Stranger Things се превърна в попкултурен феномен и един от символите на Netflix. Сякаш от нищото, близнаците Дъфър ни цапардосаха със заглавието и ни накараха да се влюбим в героите. Двамата са получили не един отказ, от не една компания, преди с Netflix да си стиснат ръцете и най-после лентата да успее да се реализира. Сама по себе си, тази история страшно много прилича на Джордж Лукас и Междузвездни войни , към който ни препращат много от репликите на героите, а в някакъв момент и Хилядолетния сокол левитира из въздушното пространство. Всичко започва през една уж обикновена нощ на 1983-та, в едно уж обикновено мазе, където група подрастващи нърдчета са се събрали за безкрайна игра на D&D (Dungeons & Dragons). Още с тези първи кадри разбираме, че приятелството е най-важното нещо за тези деца и те са готови да се изправят пред митологични същества от други светове, като зловещия Демогоргон,  за да се защитят един друг. Играта на D&

Zombieland (2009) Ако някой ме попита, кой ми е любимият филм със зомбита, изобщо няма да се замисля и ще отговоря Zombieland. Главна фигура във филма е хипохондрикът Кълъмбъс, който се опитва да оцелее и намери семейството си в свят, където щамът на лудата крава е ескалирал в лудо зомби. Ако тръгнете на това пътешествие обаче, трябва да спазвате някои правила. Правило #4: Сложете си коланите , защото ви очаква постапокалиптичен  road movie, който ще ви съдере от смях. Филмът започва с патриотична сцена на американското знаме, която за секунди е обърната с главата надолу и осъзнаваме, че това вече не е Америка, това е държава на постживи граждани, където си късметлия, ако срещнеш някого, който не се разлага, лицето му не е оплескано с кръв и между зъбите му не е заседнала човешка плът. Zombieland успява да сменя рязко атмосферата, като често някоя сцена привидно започва като страшна, романтична, или дори тъжна, а впоследствие завършва предизвиквайки идиотски смях у зрителя.  Подбо

Може би познавате работота на Дейвид Лоуери от нелошия Ain't Them Bodies Saints (отново с Руни Мара и Кейси Афлек) или от дисни бозата с плюшения дракон Pete's Dragon, но едва ли някой от тях може да ви подготви за меланхоличната арт-приказка A Ghost Story. Преди да бъде селектирана на Sundance Film Festival, продукцията бе обгърната с мистика и сякаш не и се отделяше необходимото рекламно внимание, но след добрите отзиви на фестивала и наградата Оскар на Кейси Афлек за ролята му в Manchester by the Sea, мълвата за филма започна да се разнася сама. На пръв поглед, историята е проста. Наскоро починал мъж се завръща като призрак, който обитава къщата, в която са живели с приятелката му. Героите са познати само с инициалите С (Кейси Афлек - призракът) и М (Руни Мара - приятелката). Освен поредната добра актьорска игра, Руни Мара и Кейси Афлек показват изключително добър нюх към подбора на ролите си и в последните години, рядко ги виждаме в слаби продукции. Основният герой

Сигурно сте чували мнението на повечето хора, че книгата по презумпция  е по-добра от филма, но 1 3 Reasons Why е добър пример за обратното. Не че книгата е особено лоша (по-подробни впечатления съм споделил  тук ), но сериалът определено я превъзхожда. Браян Йорки е успял да надгради много историята, като доста си е поиграл с изходния материал и значително разгръща сюжетните линии на персонажи. Главният герой Клей  е като дете чоплещо струпей, защото сърбежът и желанието са по-силни от напиращата под розовата кожа кръв. Той получава аудиокасети със запис, в който момичето по което си пада, обяснява какво я е накарало да се самоубие.  Спомням си, колко много ме дразнеше безличността на Клей в книгата. В сериалът героя успява дори да ми е симпатичен, като не е толкова пасивен, а взема важно участие в някои от събитията. Причината може да е и в стойностната  актьорска игра на  Дилън Минет (и без оригинални коментари за фамилията, моля), който успява да вдъхне емоционална дълбочин

Първата ми среща с Ърнест Клайн беше, когато преди около седем години гледах за първи път Fanboys . Тогава си нямах и понятие кой е той, но като фен на Star Wars , нямаше как да не оценя филма (препоръчвам го за гледане преди епизод VIII през декември). Както и да е, Клайн е преди всичко фен с огромни познания за гийк културата (самият той се определя като гийк) и това страшно много му личи, както във Fanboys , така и в "Играч първи приготви се". Мразя израза - "Направено от фен за фенове" - защото винаги ми е звучал оправдателно, снизходително и глупаво, но при Играч първи това работи страшно добре. Книгата ме върна обратно към онези неосъзнати и безгрижни години, когато по телевизията следях Волтрон и Конникът и звездните шерифи , а във видеото ноустоп се въртяха различни епизоди от Костенурките нинджи ; когато слушах музика на стар касетофон Филипс от края на 80-те, който непрекъснато набираше лентата на касетите; във времената, когато получих за подарък п

Преди известно време обявиха номинациите за награди Хюго и за пореден път Saga и Ms. Marvel попаднаха сред номинираните заглавия. Припомням, че Saga спечели наградата още с дебюта си през 2013г. На следващата година отново бе номиниран, но не успя да спечели. През 2015г. Saga за трети пореден път получи номинация, но този път дебютът на Ms. Marvel завърши триумфално. Миналата година двата комикса останаха без номинации, а и тогава Нийл Геймън се завърна към овертюрата си с легендарното заглавие The Sandman и отвя всякаква конкуренция. Споменавам всичко това, защото иманно покрай наградите Хюго чух за тези две заглавия. Така и не се захванах с четенето на Saga, но съм попадал на няколко броя и съдейки от прочетеноте, комиксът е добър. Той ни представя един свят населен с шантави персонажи с различна раса и сексуални предпочитания, какъвто обаче либералният западен читател вече е виждал премного. Saga е със силна SciFi ориентация, а този жанр, независимо от медиума чрез който се из