13 Reasons Why - сериалът

Сигурно сте чували мнението на повечето хора, че книгата по презумпция  е по-добра от филма, но 13 Reasons Why е добър пример за обратното. Не че книгата е особено лоша (по-подробни впечатления съм споделил тук), но сериалът определено я превъзхожда. Браян Йорки е успял да надгради много историята, като доста си е поиграл с изходния материал и значително разгръща сюжетните линии на персонажи.

Главният герой Клей е като дете чоплещо струпей, защото сърбежът и желанието са по-силни от напиращата под розовата кожа кръв. Той получава аудиокасети със запис, в който момичето по което си пада, обяснява какво я е накарало да се самоубие. Спомням си, колко много ме дразнеше безличността на Клей в книгата. В сериалът героя успява дори да ми е симпатичен, като не е толкова пасивен, а взема важно участие в някои от събитията. Причината може да е и в стойностната актьорска игра на Дилън Минет (и без оригинални коментари за фамилията, моля), който успява да вдъхне емоционална дълбочина на иначе дистанцираният образ.

Катрин Лангфорд е не по-лоша в ролята на Хана Бейкър, и макар някои промени в образа да ми се струват в лек ущърб за адаптацията, тя стоеше достатъчно автентично на екрана, че да ѝ повярвам и проявя съпричастност към проблемите ѝ.

Все пак ми липсва чайникът свирещ на печката, плавният преход към разпада на личността, постепенната разруха и загуба на невинност и всички незбележими промени подсказващи предстоящата трагедия. Това се дължи най-вече на различния подход към историята. Книгата е много по-лично ангажирана с това, много повече ЗА Хана, като ни потапя в суицидния свят на една тийнейджърка, където дори дребните проблеми се преживяват като лична драма вследствие на натрупването и довеждат до самообвинения, разруха и летален финал. Сериалът пък в по-голяма степен разглежда осакатените връзки между онези, които се опитват да продължат да живеят с последиците и вината, с чувството за загуба, което един млад живот е оставил след себе си.

Един от големите пропуски на книгата са недоразвитите второстепенните персонажи. Джей Ашър сякаш е забравил, че в книгата има и други гледни точки, освен тези на Клей и Хана. Останалите герои са лишени от необходимата дълбочина за да бъдат разглеждани, като нещо повече от препъникамъни по пътя. 

Сериозното отношение към поддържащите роли и разширяването на гледната точка, помага на сериалът да избяга от едностранчивостта на книгата, като дори поставя под въпрос достоверността на касетите. Много пъти нещата, които Хана помни, са различни от тези, които помнят другите. Но тя не го прави умишлено. Не може да я обвиним в лъжа, защото това са нейните истини, макар и често огънати под емоционалния натиск и избледнели от хронологичната дистанция. Тя вярва в това, което казва и то наистина е причината за нейното решение, но е просто едната страна на монетата. Именно сблъсъкът между отделните гледни точки вдига много нивото пред книгата.

Естествено, типично за Холивуд в последните години, и тук прекаляват с политическата коректност до степен, че започва да дразни. В 13 Reasons Why имаме трима чернокожи, двама азиатци и поне трима с хомосексуална ориентация, в което няма нищо лошо, стига да не са натъпкани вътре сякаш просто за да изпълнят квотата. Все пак, тук го няма явния расизъм към белите (а дори и към самите чернокожи), който присъства в прехваления Get Out, нито куиър елемента ограбва съспенса, както се случва с кошмарния втори сезон на Senсе8.

Като повечето сериали на Netflix, и 13 Reasons Why е заснет изключително красиво. Страхотна е откриващата сцена в 5-ти епизод, с неоновото осветление, движението на камерата, класическата гимназиялна атмосвера и задължителният бал, които обаче тук не води до кулминация, а до нещо пропуснато. Добрият монтаж жонглира умело между спомени, фантазия и реалност, създавайки умерено сантиментална атмосфера в стил 500 Days of Summer на Марк Уеб.

Още една добра новина е, че Селена Гомес не играе в сериала, както имаше слухове в началото. Лошата е, че тя е сред продуцентите, но поне не чухме някоя бозава нейна песен в саундтрака, или ако е имало, небрежно съм я пропуснал.

Друга силна страна, както на книгата, така и на сериала е, че успяха да предизвикат силен социален отзвук. Още с излизането си тази пролет, 13 Reason Why скандализира публиката и се превърна в най-спорното шоу на Netflix, а сцената във ваната бе обявена от мнозина за една от най-шокиращите на малкия екран за 2017-та. Имаше изказвания, че сериалът показва самоубийството по начин, който насърчава тинейджърите да опитат. Ако това е така, какво да кажем за някои класически произведения, като онова, в което, като се събуди, Жулиета се озърна, после изкрещя: - Ромео, ние сме отровени! (Из "Последната София" на Тома Марков). За щастие, творци като Шекспир са писали преди ерата на активните домакини и нравоученията на популярната психология, преди публиката да се стерилизира, а цензурата да се маскира като критика.

Може би 13 Reasons Why не представя най-реалистичния поглед върху темата, но на пук на консервираното общество заобиколено от детски площадки с повече прегради от федерален затвор, сериалът говори открито за смъртта и предизвиква разговори по неудобна тема. Разглежда трагедията без снизхождение към персонажите, което би било обидно за Хана и децата като нея, като избягва от удобството и подхожда по-сурово и директно, което се оказва далеч по-правилен подходи и реакциите, особено на отричащите го, само потвърждават това.

13 Reasons Why успява да изпълни целите, които вероятно са заложени и в книгата - да провокира, да повдига въпроси, да се потопи в мрачните дълбини на училищния социум и да накара и публиката да прокърви, за да разбере. За да съм напълно честен, 13 Reasons Why едва ли ще е ударът на годината за Netflix, при положение, че The Defenders вече значително го превъзхожда, а се очаква да излязат и адаптация по Death Note, и втори сезон на Stranger Things, но сериала заслужава да му се обърне внимание.

Оценка: 7/10