zombie morning

Заглавие: "13 причини защо" Автор: Джей Ашър Издателство: Enthusiast Ще започна със спойлер – Хана е мъртва! Ок, ако сте тръгнали да четете точно тази книга най-вероятно знаете това, а и то се случва в първите няколко страници и не съм издал много. „Тринайсет причини защо”   е роман за малката снежна топка, която търкаляйки се по склона става толкова голяма, че може да ни размаже под тежестта си. Роман за онези незначителни каузалности, които не забелязваме, че рефлектират върху другите хора.  Изповед на мъртвец. На човек, който си е отишъл много преди смъртта да го посети. На една крехка и чувствителна личност, чиито очаквания и мечти се разбиват в стените на реалността. Това не е обективен поглед над дадена проблематика, това е личната история на една тийнейджърка, която се е отказала от живота си. Но това е историята и на много други като Хана. Възможно е това да е историята на вашето дете, на ваш приятел, познат, съученик. Възможно е това да е историята на

По принцип не обичам исторически романи и е странно, колко много ми хареса този. В началото и с него тръгна трудно, но след като свикнах с нестандартния стил на автора, ме грабна и не можех да го оставя. Романът „Една и съща нощ” ни пренася директно в началото на XX век, когато правителството на Кървавия професор  е на власт, милитаризмът минава всякакви граници, а обществото е гневно и потънало в кръв. Това са времена на политическо съперничество, безкрайна вендета и масови убийства, но и времето, когато Гео Милев създава безсмъртните си произведения. По онова време няма безпристрастна политика, няма обективен поглед. Държавата е прекалено малка за това. Всички се познават и всичко е лично. Раните от Първата световна война все още не са зараснали, а България продължава да кърви, но този път отвътре. Царят се е превърнал в карикатура върху цирков плакат, белят терор затяга примката, комунисти взривяват храмове,  без-мислени убийци  раздават смъртни присъди, а хора изчезват

Заглавие: "Границата" Автор: Робърт МакКамън Издателство: Deja Book Трудно ми бе да напиша това ревю. Просто „Момчешки живот” е толкова голям и поглъщащ роман, че ми стана един от любимите. Едва ли тогава съм предполагал, какви ще ги надроби МакКамън в този роман. „Границата” е невпечатляваща и ненужна книга, която не заслужава много внимание. Един съвет от мен - спестете си парите и ги дайте за нещо по-стойностно. „Момчешки живот” е добър избор, ако не сте го чели. Подходих с големи очаквания към книгата и разочарованието е още по-голямо. МакКамън почва прилично и след първите петдесетина страници си мислех, че романът има всички предпоставки да ми хареса. И после нещо се случи. Колкото повече напредвах с четенето, толкова по-зле ставаше книгата. А към края е направо трагична.  Едва дочетох последните страници. Прочитах две изречения и след това продължавах да чета, но вниманието ми все отиваше в нещо по-смислено. А когато стигнах края, единстве

Заглавие: Пътят на Икар Автор: Любен Дилов Издателство: Христо Г. Данов Преди години прочетох „Тежестта на скафандъра” и „Многото имена на страха” от Любен Дилов и докато второто заглавие ме остави със смесени чувства, първото ме грабна и ме накара да потърся още произведения от автора.  Така се сдобих с „Пътят на Икар”.  Книгата е огромна, не толкова като обем, колкото като съдържание. Дилов обхваща разнородни проблеми от психологията и социалния живот,  както на своите съвременници, така и на днешното поколение. Историята се развива около екипажа на кораба Икар, от които е част и главния герой Зенон. Децата на Икар са по-скоро избрани, отколкото родени. Генетичен подбор, който леко напомня на филма „Гатака”. Зенон е единственият на Икар, който е роден по-естествен път и това постоянно го потиска. Той се счита за грозен, глупав и отхвърлен. А когато разбира за една допълнителна хромозома, която може да го направи агресивен, той започва да я използва за да буди съжалени

Много се надявах да видя End Of The Tour на София Филм Фест, но след като разбрах, че това няма да се случи, реших да го гледам в онова мрачно кино в мрежата, където пиратите гледат филмите, които няма къде другаде да се видят. По същество End Of The Tour е час и половина разговор между двама писатели. И двамата са написали книги, но само единия се е превърнал в „гласът на едно поколение” - Дейвид Ф. Уолъс. Той се ужасява от известността, от възможността всичко което прави да го продава. Написал е книга или по-точно Книгата с главно К - Infinite Jest/Безкрайна шега. Дейвид Фостър Уолъс е изключително интелигентен и прозорлив писател, но той възприема себе си като обикновен човек. Той никога не поучава, никога не гледа от високо и не води монолози, страхува се интелекта му да не го изолира и отчаяно води битка с депресията и отчуждеността. Осъзнал, колко е лесно да се отклониш от смисления път заради съвременната поп култура, той се стреми по всякакъв начин да запази себе си.