Седем касети и "13 причини защо"

Заглавие:
"13 причини защо"

Автор:
Джей Ашър

Издателство:
Enthusiast


Ще започна със спойлер – Хана е мъртва! Ок, ако сте тръгнали да четете точно тази книга най-вероятно знаете това, а и то се случва в първите няколко страници и не съм издал много.

„Тринайсет причини защо” е роман за малката снежна топка, която търкаляйки се по склона става толкова голяма, че може да ни размаже под тежестта си. Роман за онези незначителни каузалности, които не забелязваме, че рефлектират върху другите хора. Изповед на мъртвец. На човек, който си е отишъл много преди смъртта да го посети. На една крехка и чувствителна личност, чиито очаквания и мечти се разбиват в стените на реалността. Това не е обективен поглед над дадена проблематика, това е личната история на една тийнейджърка, която се е отказала от живота си. Но това е историята и на много други като Хана. Възможно е това да е историята на вашето дете, на ваш приятел, познат, съученик. Възможно е това да е историята на някой, за когото не подозирате, че е способен на подобен акт.

Подобно на историята във филма „2:37” и тук виждаме личната драма на едно момиче, която остава скрита за другите. Виждаме зараждането на една идея, която постепенно нараства, но все така е невидима за останалите, заетите със собствените си проблеми.

Джей Ашър разказва историята от гледна точка на двама разказвача. Единият е гласът от касетите, гласът на мъртвото момиче. Другият е Клей, момчето със слушалките и раницата пълна с аудиокасети от които е част и самия той.

За да разберем Хана трябва да я опознаем, но онази Хана от последните няколко месеца на живота и. Хана в края. В нейния живот няма някаква огромна драма, която да я е накарала да се самоубие. Тя е жертва на малките всекидневни гадости, които могат да се случат на всеки. Но постепенно те се натрупват, а Хана започва да ги забелязва все по-често, започват да и се струват все по-големи, докато накрая не потъва в сянката на депресията и в главата и не изплува една мисъл, която в началото е сякаш просто шега.

В „Прозак нация” главната героиня, докато говори за зараждащата депресия, използва цитат на Хеминглей : По-скоро постепенно, отколкото изведнъж. И наистина депресията не те удря изведнъж. Тя те поглъща постепенно превръщайки те в бавно разлагащо се зомби. Продължаваш да вървиш, да дишаш, да ядеш, но вече си мъртъв. И в тези моменти изходът, възможността за бягство, примамва толкова силно, че е трудно да устоиш.

Може би най-слабата черта на книгата е Клей. Това е възможно най-скучния персонаж, когото Джей Ашър е могъл да избере за разказвач.  Далеч по-интересно щеше да ми е, ако втори разказвач бе някой от другите герои от касетите. Някой, който да можеше повече да опонира на Хана. Клей просто не предлага нищо с което да бъде запомнен. За мнозина може би е симпатичен и няма вина за смъртта на Хана, дори самата тя не го смята за виновен, но всъщност той е виновен. Виновен е със своята пасивност и безучастие. И той се държи така към всички. Виждаме как пренебрегна онова момиче в автобуса, което емоционално прилича толкова много на Хана и чието име няма да издам. Най-запомнящият се момент с него се случи в самия край на книгата, в онзи същия коридор по който някога е вървяла и Хана.

И накрая една новина за онези, които не обичат или не им стига време да четат - от Netflix правият сериал по книгата, който се очаква да излезе до края на 2016-та. А Селена Гомес (защо за Бога!?), ще изиграе Хана. Малко актриси са по-неподходящи за ролята. Въпреки това от Netflix не са ме разочаровали досега и ми е любопитно какво ще се получи. И все пак, бих ви препоръчал да прочетете и книгата.

Оценка:2/5