Границата

Заглавие:

"Границата"

Автор:

Робърт МакКамън

Издателство:

Deja Book

Трудно ми бе да напиша това ревю. Просто „Момчешки живот” е толкова голям и поглъщащ роман, че ми стана един от любимите. Едва ли тогава съм предполагал, какви ще ги надроби МакКамън в този роман. „Границата” е невпечатляваща и ненужна книга, която не заслужава много внимание. Един съвет от мен - спестете си парите и ги дайте за нещо по-стойностно. „Момчешки живот” е добър избор, ако не сте го чели.

Подходих с големи очаквания към книгата и разочарованието е още по-голямо. МакКамън почва прилично и след първите петдесетина страници си мислех, че романът има всички предпоставки да ми хареса. И после нещо се случи. Колкото повече напредвах с четенето, толкова по-зле ставаше книгата. А към края е направо трагична. Едва дочетох последните страници. Прочитах две изречения и след това продължавах да чета, но вниманието ми все отиваше в нещо по-смислено. А когато стигнах края, единственото което си мислех бе: „Най-накрая! Свърши се!”

Историята е неубедителна и плоска, лишена от всякаква дълбочина. Също като цялата книга, героите не се запомнят с нищо. Дори силите на главния герой са изтъркани и банални. А за извънземните се казва пренебрежително малко. Е, добре де, едните са пренебрегнати по-малко и са отделени няколко реда за тях.

Необяснимо защо в началото направих асоциация със „Заветите на Лориен”. Но приликите са много малко. Ако „Границата” има общо с някоя книга от поредицата, то най-много се доближава до първата. Това е „Аз съм номер  4”, но с повече страници, по-скучни герои и отсъстващо чувство за хумор.

В един момент се натресе и президента на Съединените Американски Щати (че къде без него) и това ми дойде в повече. Човекът явно бе изперкал и военните, загубили всякъкво доверие в него, криеха истината и му обясняваха как героично ритат извънземни задници. Няколко страници след това следваха заповедите на същия този откачалник. Много убедително. Американските президенти са велики дори когато са невменяеми.

Главният герой е най-лошото в цялата книга. Той уж е могъщ и мъдър, пък нито знае къде отива, нито бе толкова могъщ, за колкото МакКамън ни го представя. Понякога уж казва нещо умно, което е сложно за разбиране от човешкия ум, а то звучи обидно просто.

В "Границата" има две големи битки – една в началото, и една в края. Тази в началото е много добре описана. Можех да си представя всеки детайл, всеки отвратителен изрод, който МакКамън описва. От друга страна, решаващата битка в края е безумно слаба. Останах с впечатлението, че десетгодишно момче ми разказва сцена от евтин екшън филм. Появяваха се отделни членове от двете враждуващи извънземни армии, които се редуваха да атакуват хората, но така и не се засекоха.  Никаква интрига, никаква изненада, а главният герой, от когото зависеше съдбата на цялото човечество и от когото извънземните се изпълваха със страх, в най-решаващите моменти не показа нищо особено. 

Все пак, ще завърша с нещо положително, а единственото хубаво в тази книга е оформлението.  Deja Book са си свършили добре работата. Преводът е на много добро ниво, но това не може да спаси безсмисления текст. Живко Петров може да превърне всяка корица в произведение на изкуството и "Границата" не прави изключение. Вижте също кориците на „Петата купа” и „Завръщането”. А към книгата има и прекрасен книгоразделител, което много ме зарадва. Обичам когато някоя книга ме изненадва с подобен подарък. Colibri правят това от години и Deja Book вървят в правилната посока. Трябва повече издателства  да последват примера им. 

Май взех да се отплесвам, а и не мога да кажа нищо хубаво повече, затова просто, ще спра тук…

Оценка: 1,5/5