zombie morning

Заглавие: "Хоро от Гарвани" Автор: Бранимир Събев Издателство: Фабер Преди време попаднах на няколко ревюта за книгата, които бяха предимно позитивни, и реших и аз да отделя време и да я прочета. Ами, оказа се, че си загубих времето напразно. „Хоро от гарвани” е една от най-скучните книги, които някога съм чел. Препоръчвам ви, ако я четете да е преди лягане, защото успива много лесно. А най-добре е да я забравите на пейката в парка, което ще ви спести излишните усиля да добутате книгата докрай, а повярвайте ми, това не е чак толкова лесно. Сборникът не е голям и би трябвало да се чете бързо, но все изникваше нещо далеч по-интересно от отегчителните разкази. Книгата започва с изключително посредственият разказ "Моторът на смъртта" .  В него няма нищо ново, нищо неочаквано, всичко е ясно и предсказуемо от началото до края. История, която сме виждали в множество второразрядни хоръри. Героите също са банда стереотипни рокери, които, освен всичко

Преди време "Drive" ме остави с предимно добри впечатления, които "Only God forgives" безсрамно успя да развали. Не харесвам този филм, ако трябва да съм съвсем честен, не съм голям фен и на Николас Виндинг Рефн като цяло. Смятам филмите му за претенциозни, кичозни и визуално агресивни. "The Neon Demon" не прави изключение, но тук претенциите са оправдани, а кичът пасва добре на атмосферата във филма. Явно е влиянието на италианските giallo филми върху творчеството на Рефн. В "The Neon Demon" виждаме много от "Suspiria" на Дарио Ардженто - изобилстващото червено, бруталните убийства на красиви жени, елегантност прикриваща нещо уродливо. За разлика от "Suspiria" обаче, тук фантастичните мотиви отсъстват, но имаме много психеделични моменти, което доближава филма до "Черният лебед" и въпреки че "The Neon Demon" е много по-наивен от филма на Аронофски, той носи същата атмосфера. Запазен е дори самораз

"Сами вкъщи" беше проект към който поглеждах с известна доза недоверие. Очаквах да е забавен, но да не предлага нищо повече от това. Е, дяволски съм бъркал. Всичко във филма ми хареса. Дори песента на Тейлър Суифт. А аз не харесвам Тейлър Суифт! Б-У-У-А! Но въвеждащите кадри, когато прелитаме над града под звуците на песента, са толкова феноменално добри, че спря да ми пука кой е изпълнителят и въртях скапаната песен през целия ден. Welcome to New York. Welcom to New York. Сюжетът напомня малко за унгарския филм "White God" и носи същото послание, но тук драмата отстъпва на хумора, което се оказва добро решение. Макс води идилично съжителство със своята стопанка и сродна душа Кейти. Всичко върви прекрасно, докато един ден Кейти не се връща с нов съквартирант, косматият и заемащ досадно много пространство Дюк. Следва неизбежният конфликт и поредица от забавни случки, след които двамата главни герои се озовават на улицата, а тя не е особено приятно място за дом

Green Room e добър хорър с много елементи на трилър и лека доза сплатър в себе си. Филмът разполага със стегнат сценарии, добра режисура и перфектен подбор на актьорите. Патрик Стюарт и Имоджен Путс са неузнаваеми, като първият не го познах до финалните надписи. Това е и последният филм, с участието на Антон Йелчин, който излeзe преди смъртта на актьора. Трудно е да се говори за сюжета , защото напрежението и очакването са важна част от филма, но ще се постарая да не издавам много. Ако сте гледали Глутница кучета  или Омразната осморка  на Тарантино, сигурно сте свикнали по-голямата част от действието да се развива в малко, затворено пространство. Е, в Green Room атмосферата става дори още по-клаустрофобична, защото основните сцени са заснети в тясна стая, която с напредването на филма   все повече  се боядисва в червено.  Всичко започва, когато турнето на ъндърграунд бандата The Ain't Rights се проваля и те приемат да свирят в някакъв бар в покрайнините на Портланд. Когато

Спокойно мога да кажа, че това е най-противоречивият сезон на  Игра на тронове . Толкова плюсове и минуси, че заприлича на алгебрично уравнение. Бях много разочарован от миналия сезон, а по-голямата част от този ме накара да си мисля, че ще е дори по-слаб. И после този финал. Този грандиозен финал. Битката за Севера, Кралски чертог в пламъци, а Дани вече е във Вестерос. Шести сезон на Игра на тронове започва с бягството на Санса и Теон от Рамзи Болтън и макар все още да се чудя, къде се дянаха кучетата, които ръмжаха срещу Санса, епизодът е добър.  Великолепната поява на Лейди Бриен , която взе да се превръща в масов убиец и знайни и незнайни мъже падат сразени от меча и. Последваха няколко по-слаби епизода, но както си вървеше сериалът, един от най-слабите епизоди завърши по възможно най-запомнящия се начин.  Hodor , Hold the door! Най-сетне разбрахме, как Уилис се е превърнал в Ходор (въпреки съмненията ми, че в книгата няма да е точно така). С финала на този епизод Иг

Netflix за пореден път сритаха цивджендъра в слабините. След като наеха трансджендър актриса в сериала " Orange is a new black" те го направиха и в Sense8 . И това е само част от всичко онова, което ни очаква. Sense8 е триумф на различността във всичките и форми. Тук героите са с различни възгледи, етнически произход, религиозна принадлежност и сексуална ориентация, но са по-сiлно свързани помежду си от всеки друг. Зад сериала стоят двама души, които също се вместват трудно в рамките. Уашовски са откачени в най-добрия смисъл на думата. Вярно е, че през годините са редували абсолютни шедьоври, с филми, които откровено казано са пълна трагедия, но тук нещата им се получават прекрасно. Sense8 е един от най-шантавите сериали, които някога са излъчвани на малкият екран. Сценарият е дело на Уашовски и Дж. М. Стражински, като сюжетът е завъртян около осем души, които са свързани помежду си и сякаш споделят една и съща нервна система. Те могат да си предават мисли, е

След като споделих мнението си за Captain America: Civil War , няма да е честна да не напиша нещо и за  Batman vs. Superman: Dawn Of Justice .  Изминаха повече от два месеца  откакто гледах филма, а все още не мога да преценя дали ми харесва или не. В някои отношения филмът е наистина добър, но в други е много зле.  Мисля да започна с положителните страни на филма.  На първо време, той предлага нещо различно от еднообразните Марвелови екранизации, като същевременно не бяга от комиксовите си корени, а това го отличава и от реализмa на Нолановата трилогия. Батман срещу Супермен определено е различен филм и неслучайно предизвика много повече дебати от  Civil War . Другият голям плюс на филма е прекрасната визия. От костюмите на героите, до филтрите, които Снайдер използва, за да подсили драматизма в определени моменти, филмът изглежда наистина добре. Дизайнът на екипировката е добре направен. Бронята на Батман (без роботизирания костюм) изглеждаше дори по-солидна  от тази в Черн

Мисля, че феновете на комиксовите филми трябва да са доволни. Видяхме много от тях тази пролет и повечето бяха качествени. Дедпул не бе лош, Батман срещу Супермен се оказа доста противоречив, но Воината на героите е най-добрия сред трите. Явно братя Русо знаят какво правият и аз с нетърпение чакам да видя, какво ще надробят в Infinity War. Когато излезе първия трейлър и видях цялата плеада от супергерои си помислих – Защо ни представят това като филм за Капитан Америка? После се появи и новия Спайдърмен, които бе най-коментирания персонаж от всички, но за него после. Войната на героите е близо до филм за Отмъстителите, но все пак е филм за Първият отмъстител . Никога не съм харесвал Капитан Америка. Едва го търпя в комиксите, не го харесах и в първия му самостоятелен филм, а и в първия филм за Отмъстителите не ме впечатли много. Просто целия този патриотизъм ми идва малко в повече и всеки път, щом го видя на екрана, имам чувството, че гледам президентска кампания в С