Триумф на различността в "Sense8" (сезон 1)

Netflix за пореден път сритаха цивджендъра в слабините. След като наеха трансджендър актриса в сериала "Orange is a new black" те го направиха и в Sense8. И това е само част от всичко онова, което ни очаква. Sense8 е триумф на различността във всичките и форми. Тук героите са с различни възгледи, етнически произход, религиозна принадлежност и сексуална ориентация, но са по-сiлно свързани помежду си от всеки друг.

Зад сериала стоят двама души, които също се вместват трудно в рамките. Уашовски са откачени в най-добрия смисъл на думата. Вярно е, че през годините са редували абсолютни шедьоври, с филми, които откровено казано са пълна трагедия, но тук нещата им се получават прекрасно. Sense8 е един от най-шантавите сериали, които някога са излъчвани на малкият екран.

Сценарият е дело на Уашовски и Дж. М. Стражински, като сюжетът е завъртян около осем души, които са свързани помежду си и сякаш споделят една и съща нервна система. Те могат да си предават мисли, емоции и спомени. Наричат ги сензитивни, но все още не ни разкриват много за тях. Знаем само, че са отделен и по-древен вид от хората. Осмината главни герои са разпилени по целия свят и никой от тях не подозира за съществуването на другите, докато в съзнанието им не прокънтява изстрел и те стават свидетели на самоубийство, без дори да присъстват там физически.

В началото филмът може да ви се стори малко странен, а с напредването на епизодите става още по-странен, но не може да се очаква друго щом братята/сестрите Уашовски са замесени. Има много детайли в първите епизоди, които може да пропуснете, защото създават впечатлението, че не са особено важни за сюжета, но по-късно откриваме, че не е съвсем така. Например, когато Райли халюцинира, че се разхожда край една пещера и чува песен, а в последните епизоди се разкрива, че това въобще не е халюцинация. 

През по-голямата част сериала е много оптимистичен, но непрекъснато се усеща и една мистериозна опасност, която е надвиснала над главните герои и която в отделни моменти взима превес. Сюжетът не е напрегнат през цялото време, като истинският екшън започва едва в края на трети епизод, когато Сън разпилява от бой няколко гангстера, но интригата се заплита след седмия и от там нататък сериалът се гледа за една безсънна нощ. А в края на почти всеки епизод има по някой силен момент, който да те закачи и накара да продължиш да гледаш. 

Снимките са заснети в девет града от осем държави. Повечето от епизодите са режисирани от самите Уашовски и похватите са ни добре познати. Отново го имаше онова разтягане на драматичните моменти със слоумолшън, както и представянето на сцената от различни ъгли, каквото сме свикнали да виждаме в техните филми. Том Тиклър, който работи с Уашовски по "Облакът Атлас", също режисира два от епизодите и участва в създаването на музикалната тема. 

На създателите на сериала не им липсва смелост и ни показват неща, които много други биха си спестили. Прекрасен пример е сцената с раждането. Не си спомням да съм гледал някога друг филм, който да е заснел  този интимен момент по толкова директен начин. Но не остава впечатлението, че това  е с цел да ни провокира, отврати или скандализира, а по-скоро ни демонстрира, че раждането е един от най-естествените процеси в природата и няма причина да се възмущаваме от него, това е едно от най-големите чудеса на нашия свят и ние трябва да го приемем такова, каквото е.

Sense8 се води научна фантастика, но е трудно да се постави в някакви жанрови рамки. В него има толкова много цвят (и в буквалния, и в преносния смисъл), че всеки по-либерално настроен човек би могъл да намери нещо, което да му хареса. Sense8 е урок по толерантност в 12 части, който Уошовски ни изнасят. Въпреки сложната тематика, нито за миг сериала не се опитва да ни натрапва нечие мнение или да ни пробутва чужди морални възгледи, нито пък се опитва страхливо да оправдава героите, както видяхме да се случва в „Момичето от Дания” например. Sense8 е това, което е и не се срамува от себе си. Той е цветен и различен по най-естествения възможен начин. Създателите успешно са избягали от клишето на смачканите, депресирани и малтретирани персонажи с различен джендър, които сме виждали в толкова други филми (отново "Момичето от Дания"). Уашовси добре познават света на  LGBT хората и това определено е голям плюс за проекта.

Като малък недостатък на сериала мога да изтъкна, че основната история не е добре развита, но всеки един от персонажите има силна лична сюжетна линия и това донякъде компенсира недостатъците. Все пак се надявам през втория сезон да видим малко повече за произхода на сензитивните, както и за тези, които ги преследват.

Далеч съм от мисълта, че Sense8 ще хареса на всеки, но и той едва ли е замислен като такъв проект. Сериалът обаче е нещо ново и интересно, което може да се види на екран, и си заслужава да му се отдели малко внимание, най-вече от онези, които обичат да провокират себе си. Но ако сте привърженик на традиционните морални ценност, моят съвет е въобще да не се захващате с него, защото тук тези ценности не са на дневен ред.

Оценка: 7,5/10