Нееднозначните ми впечатления от "Batman vs. Superman: Dawn Of Justice"
Мисля да започна с положителните страни на филма. На първо време, той предлага нещо различно от еднообразните Марвелови екранизации, като същевременно не бяга от комиксовите си корени, а това го отличава и от реализмa на Нолановата трилогия. Батман срещу Супермен определено е различен филм и неслучайно предизвика много повече дебати от Civil War.
Другият голям плюс на филма е прекрасната визия. От костюмите на героите, до филтрите, които Снайдер използва, за да подсили драматизма в определени моменти, филмът изглежда наистина добре. Дизайнът на екипировката е добре направен. Бронята на Батман (без роботизирания костюм) изглеждаше дори по-солидна от тази в Черният рицар. Батмобилът също не отстъпваше на предшественика си. Жената чудо борави повече с щит и меч, отколкото с гривни и ласо, а това и придава една спартанска визия, която и попречи да изглежда нелепо, каквито бяха моите очаквания. Супермен също изглеждаше сравнително адекватно, а главната причина за това е, че е спазил благоприличие и не си е обул бельото върху костюма.
Екшънът е на изключително високо ниво. Видяхме може би най-добрите бойни сцени във комиксов филм, заснети по невероятен начин. Няколко мелета, особено с участието на Батман, предизвикват неминуем екстаз във феновете. В това отношение филмът е перфектен.
Ако очаквате да видите чаршафи от
текст, обясняващ колко некадърен е Бен Афлек, ще останете разочаровани. Афлек
няма актьорските заложби на Крисчън Бейл и всички сме наясно с това. Не е нужно да ни се повтаря
непрекъснато. И все пак Бен Афлек е доста
автентичен в ролята. Определено е доста различен от превъплъщението на Бейл, но не е необходимо това да е нещо лошо. Основните критики към трилогията на
Нолан бяха, че се е отдалечил прекалено от оригиналната история. Настоящият Батман се доближава до персонажа, такъв какъвто го познаваме в комиксите, повече от всеки друг преди него. Това е най-комиксовия Батман, когото сме
виждали на голям екран. Да, имаше моменти в който действаше крайно и за момент
останах с впечатлението, че Франк Касъл е откраднал костюма на Прилепа и е
решил да накаже злодеите и в DC вселената, но за това също си има обяснение. Голяма
част от сюжета се базира на The
Dark Knight Return комикса, а там Брус Уейн действа именно по този
начин - троши кости, пребива лошите и вкарва хора в болници.
Супермен е емблематичен образ. Той възниква в много трудни времена и се превръща в символ за Америка. Той е всичко, което Капитан Америка иска да бъде. Заедно с това обаче е овехтял, непроменен през годините персонаж. Анахронизъм, който трудно намира място в съвременната действителност, а някои от идеите в комикса стоят нелепо на екран. Например скриването на самоличността само с промяна на прическата е доста неубедително дори и в комиксите, а на кино изглеждат абсурдно. Този нов Супермен обаче е различен. Той е много по-мълчалив, студен, а на моменти дори мрачен. В Мъж от стомана видяхме, че той не опозна само светлата страна у хората, че видя човешки качества, които го накараха да се разграничи от човечеството. Зак Снайдер се опитва да създаде образ на Кларк Кент, който да се отличава от познатия ни бойскаут с червено-син костюм, и до голяма степен успява.
Най-приятната изненада за мен се оказаха Гал Гадот и персонажът и. През годините системно пренебрегвах Жената чудо, просто защото не ми е интересна. Мъжествена феминистка, която размахва ласо и отбива куршуми и лазери с гривните си, за мен не е точно увлекателна история. Тя е създадена от американският психолог Уилям Молтън Марстън, чиято професионална насоченост оказва голямо влияние върху комикса. Под псевдонима Wonder Woman се крие амазонската принцеса войн Даяна. Донякъде тя е комиксово въплъщение на комплексът на Диана.* Образът е много повлиян и от древногръцката и древноримската митология, като често историята и се пресича с други митологични създания и герои. Нека да не забравяме, че извън Темискира** (родното място на Жената Чудо), тя е известна като Диана Принс (древноримската богиния на лова също се казва Диана***). Идеята на комиксите за Жената чудо е била да се изгради силен женски образ, какъвто е нямало до тогава в комиксите (отчасти Уоис Лейн е възприемана за такъв образ, но тя е второстепенен персонаж). Уилям М. Марсън обаче не прави нищо подобно. Вместо това изпълва страниците на комикса с полуголи амазонки, пребити мъже и завързани хора. Личният живот на Марсън също е доста ексцентричен, което влияе и на много от идеите му. В общи линии Жената чудо е доста обременен образ далеч преди Батман срещу Супермен и аз не очаквах нищо добро от нея и в този филм. Което се оказа моя грешка.
За щастие Зак Снайдер и тук изгражда доста далечен образ от вече познатия ни. Неговата Жена чудо не е толкова мъжствена, не е толкова агресивна и феминизирана, но за сметка на това е съблазнителна, потайна и дори леко лукава. Въпреки малкото екранно време, което беше отделено за нея, тя остави впечатление за много по-интересна личност от онази Диана, която познаваме от хартиената DC вселената. Добре де, в Injustice: Gods Among Us комикса ми хареса, но най-вече защото срита Супермен.
Стигнахме и до безумния Лекс Лутър на Джеси Азенбърг. Лутър трябва да е студен и амбициозен макиавелист, трябва да е добре функциониращ психопат, а вместо това ни сервираха вдетинен и нестабилен персонаж, който не създава никакво чувство за заплаха. Само пародията на Лекс от онзи далечен първи Супермен е по-неубедителна от сегашния. Джеси Азенберг цял живот играе по един и същи начин, който обаче не пасва на всеки филм. Ще си позволя да не продължа с коментарите за играта му, просто защото се изписа предостатъчно по темата и аз няма какво да добавя, но след миналогодишния The End of the Tour очаквах много повече от него. Иначе накратко - много слаб Лутър.
В другата крайност е новият Алфред (прекрасно изигран от Джеръми Айрънс). Тук досадното раболепие, което е характерно за персонажа, е сведено до минимум, а икономът вече е много по-полезен на Батман, отколкото на Брус Уейн. Той е неговият най-доверен човек в тайното му дело. За мен този Алфрет е далеч по-добър, от онзи на Майкъл Кейн в Черният рицар.
В Мъж от стомана Ейми Адамс пресъздаде страхотно образа на Лоис Лейн, като за първи път не приех нахаканата репортерка за просто досадна. Вместо по традиция да играе девойката в беда, тя помогна на Супермен да се справи с извънземната атака. Тя бе жената, която накара Кларк Кент отново да повярва в хората. Тук обаче образът е тотално похабен. В Батман срещу Супермен ролята и е сведена именно до стереотипа на девойката в беда. А опита това да се прикрие с някакво подобие на участие във финалните събития, не минава. Само се надявам в следващия филм да не вкарат Лоис в калъпа на някой fridging сценарии, защото ще е жалко и предвидимо.
Сценарият е както целия филм, разпокъсан и противоречив. Има добри моменти, но и много пропуски. Диалогът е добър, но на две, три места издиша и там леко дразни. Хареса ми дебатът - трябва ли да има Супермен? - който вървеше в първата част, но може би отделиха прекалено много време за него, което сви останалия сюжет. Харесах и историята на Лекс, въпреки че не харесах как е представена. Не харесах и как е изграден конфликтът между Батман и Супермен. Беше му отделено прекалено малко време, имайки предвид, че това е водещата сюжетна линия във филма (все пак това не е Justice League, а Batman vs. Superman), което накара мотивацията на героите и причините, които тласка двамата най-разпознаваеми супергерои на DC да се изправят един срещу друг, да изглеждат повърхностни и дори инфантилни. Ясно е, още от самото начало, че има напрежение между двамата, което ескалира накрая, добре подпомогнато от схемата на Лутър и параноите на Батман, но ми се искаше да задълбаят повече. Сцената, когато Брус и Кларк разбират, че майките им носят еднакви имена и решават, вместо да се трепят, да си станат приятелчета, за мен е най-слабия момент във сценария. Това е критичната точка в историята и можеше да се постараят много повече.
Другото, което много ме подразни е, че сценарият изобилства от препратки към случки и герои от комиксите и евентуални бъдещи проекти с тяхно участие, но ги хвърля в пространството толкова начесто и разпиляно, че в един момент те кара да очакваш някакво развитие, но такова не се случва. Например когато ни показват костюма на Робин, на който бе надраскано със спрей - "HA, HA, HA! Joke's on you Batman"- което ни кара да направим асоциация със случилото се с Джейсън Тод, но друго не ни се показа. Нито имаше някаква адекватна реакция от Брус Уейн, която да ни подскаже малко повече. Ако няма развитие на тази история в Suicide Squad, всичко това ще е било излишно хабене на екранно време. По-добре да ни бяха показали мистериозно отрязаните сцени с Джена Малоун. Друго, което ме подразни е, че Снайдер малко прекалява със спойлерите. Очаквано бе да видим Аквамен и Светкавицата, но честно, Батман направо си сънуваше тийзъри. Или поне така изглеждаше. И тук не стана много ясно каква е била целта, но това излишно накъсваше и без това зле съшитата история.
Саундтрак е много добър. Не е на нивото на шедьовъра на Дани Еуфман към Бъртановия Батман от 1989-та, но може да се мери със саундтрака на Черният рицар. Отново Ханс Цимър се заема с музиката, но този път е подкрепен от Junkie XL. И понеже Цимър вече е достатъчно разпознаваем, ще кажа че отново е на високо ниво и ще премина към JXL. Миналата година той ме изненада с чудовищно добрия саундтрак, който направи за Лудият Макс: Пътят на яроста. В Батман срещу Супермен ясно се откроява неговата свежа намеса. Наистина много добро включване. Дори любимата ми музикална тема, Is She Whit You?, много повече ми напомня за твърдия и забързан саунд от Лудия Макс, отколкото за епичния стил на Цимър.
Както казах, не мога да преценя, дали Batman vs. Superman: Dawn Of Justice ми допадна. Филмът минава от едната крайност в другата и е трудно да остави еднозначно мнение. Визуално е истинско зрелище и заслужава да се види, особено на голям екран. В основата си има добри идеи, но не всички са реализирани добре. Когато се появиха първите критики срещу Man of Steel, бях категоричен, че Снайдер заслужава още един шанс, най-вече, заради добрите впечатления, които Watchmen и Sucker Punch оставиха в мен. Той обаче отново е под очакваното ниво и вече не съм сигурен, че е правилният човек. Безспорно Снайдер е човек с добри познания за света на комиксите и притежава собственаo разбиране за киното, но на моменти се губи в идеите си и става разпилян. Не съм сигурен също, дали непрестанните критики към него, няма най-сетне да окажат влияние и той да загуби характерният си почерк, което не би довело до нищо добро. От Warner Bros. явно са с по-оптимистични прогнози от мен, защото се очаква той да режисира и предстоящите две части за Justice League. Със сигурност обаче Batman vs. Superman остави бъдещето пред Лигата противоречиво и осеяно със съмнения, а ако има бордърлайн филми, то Зак Снайдер знае как се правят.
*Комплекс на Диана: "Жената реагира на Кастрационния комплекс чрез отказване от своята женственост с цел да запази независимостта си. Тя развива и утвърждава своята мъжка (Анимус) полярност чрез финансова самостоятелност, решителност, напоритост, практицизъм и предпочитание на приятелството пред любовта. Този тип жени се стремят да конкурират, побеждават и подчиняват мъжете, опитвайки се да ги доминират социално и професионално, или настройвайки другите жени срещу тях" (Шарл Бодуен, "L'oevre de C.G. Jung"
**Темискира: Такъв остров има и в древногръцката митология и също е обитаван от амазонки. Когато Херкулес посетил този остров, той бил посрещнат от амазонската царица Хиполита, която в комикса е майка на Жената чудо.
***Диана е древноримската богиня на лова. Комплексът на Диана е кръстен именно на нея. Древногръцкото съответствие на Диана е богинята Артемида, която е дъщеря на Зевс и Лето. В комиксите Зевс е посочен като баща и на Жената чудо.
Коментари
Публикуване на коментар