Топ 10 филми със зомбита

Zombieland (2009)

Ако някой ме попита, кой ми е любимият филм със зомбита, изобщо няма да се замисля и ще отговоря Zombieland. Главна фигура във филма е хипохондрикът Кълъмбъс, който се опитва да оцелее и намери семейството си в свят, където щамът на лудата крава е ескалирал в лудо зомби. Ако тръгнете на това пътешествие обаче, трябва да спазвате някои правила. Правило #4: Сложете си коланите, защото ви очаква постапокалиптичен road movie, който ще ви съдере от смях. Филмът започва с патриотична сцена на американското знаме, която за секунди е обърната с главата надолу и осъзнаваме, че това вече не е Америка, това е държава на постживи граждани, където си късметлия, ако срещнеш някого, който не се разлага, лицето му не е оплескано с кръв и между зъбите му не е заседнала човешка плът. Zombieland успява да сменя рязко атмосферата, като често някоя сцена привидно започва като страшна, романтична, или дори тъжна, а впоследствие завършва предизвиквайки идиотски смях у зрителя. Подборът на актьорите е съвършен. Уди Харълсън е страхотен жанров актьор и неведнъж го е показал, Джеси Айзенбърг демонстрира необичаен комедиен талант, а след Zombieland, всеки филм с Ема Стоун привлича вниманието ми, но може би най-приятната изненада е камеото на Бил Мъри. Любимата ми арка във филма е именно тази в имението на Мъри. Всеки път, когато гледам тази част от филма, коремните ми мускули са подложени на интензивна кросфит серия от бурен смях. Макар и Рубен Флайшър да не успя да режисира друг голям хит, сценаристите Рет Рийс и Пол Уърник вдъхнаха комедиен живот и на Deadpool и се надявам, да продължат да ни радват с подобни щури проекти. Безкрайните попкултурни препратки и реверанси към други филми, които виждаме и в Deadpool, в Zombieland са изведени на съвсем друго ниво, превръщайки го в най-готиния (това е най-точната дума) зомбифилм за всички времена, предлагащ страхотен каст, оригинален сценарий и час и половина свирепо забавление, което ми е достатъчно, за да се връщам към него многократно. 

28 Deys Later (2002)

Филмовите критици Дейвид Ерлих и Ерик Кон го поставят на първо място в класацията си с най-добри хоръри на 21 век. Печели и наградата Сатурн за най-добър хорър, а самият Дани Бойл споделя, че е изненадан от комерсиалния успех на филма. Още в самото начало дава заявка за страхотен филм, с цинична сцена на група природозащитници, които освобождават заразени с вирусът шимпанзета. Следва неочакван завой в сюжетната линя, който Робърт Къркман по-късно, ще открадне в The Walking Dead. Продължаваме с няколко напрегнати преследвания, а към финалът на филма, подобно на Леонардо ди Каприо в Плажът, Бойл отново докарва главния си герой до първичната лудост, която оцеляването изисква. Петнадесет години след излизането си, 28 Days Later се е превърнал в съвременна класика, като модернизира един поовехтял жанр и поставя начало на новата истерия по зомби произведенията. 

28 Weeks Later (2007) 

Въпреки че по това време Бойл работи върху Sunshine, успява да продуцира и популяризира и този проект. 28 Weeks Later е много по-емоционален от своят предшественик, като разглежда вътрешната динамика в едно семейство, което се опитва да оцелее сред пандемията. Филмът разполага с някои натуралистични сцени, които може и да не са по вкуса на зрители с по-чувствителни стомаси, но всеки филм за зомбита трябва да е такъв. Продължението е по-динамичен от първия филм и няма да ви остави да скучаете. Кастингът също е добре подбран, като Джереми Ренър и Идрис Елба, които по-късно, ще се утвърдят като актьори от топ ниво, си партнират с подрастващите Имоджен Путс и Макинтош Мугланд. Сред феновете, от няколко години насам, се носи мълвата, че е възможно франчайзът да се сдобие и с трети филм, като дори се спряга за заглавие 28 Month Later, но засега, това остава в сферата на спекулациите и въпреки позитивното отношение към идеята, нито Дани Бойл, нито някой друг от продуцентите, е потвърдил това окончателно. Засега остава да се радваме на два стойностни филма и да се надяваме за още. 

Night of the Living Dead (1968)

Според мнозина, Ромеро е създател на филмите със зомбита, но всъщност има няколко филма, включително нещо като зомби поредица на Виктор Халперин, които са преди Night of the Living Dead, но понеже не съм гледал нито един от тях, това е най-стария zombie-horror в класацията ми. Въпреки това, именно Джордж Ромеро е човекът, изковал рамките на поджанра и превърнал зомбитата в едни от най-ужасяващите образи залегнал в колективната ни памет. Може би най-копирания home invasion филм, Night of the Living Dead моментално провокира, демонстрирайки, че може да се прави качествено независимо кино, което да не следва тенденциите утвърдени от големите компании, но въпреки това да се радва на комерсиален успех. Филмите на Ромеро са далеч повече от схематичен gore ужас (какъвто е посредственият SAW, например) и изобилстват от социални метафори, които достигат своята най-експресивна форма в Land of the Dead. Началото на всичко това се поставя именно с Night of the Living Dead, а финалът на филма е един от най-силните които съм гледал. 

Shaun of the Dead (2004)

Черната комедия на Едгър Райт и Саймън Пег е носител на множество награди и се определя от мнозина, като съвременна жанрова класика. Shaun of the Dead взаимства някои класически похвати от този род филми и ги пречупва през особеното британско чувство за хумор. Има един момент, когато Шон излиза на улицата в утрото след апокалипсиса, но то не се различава много от утрото на предния ден. Това много напомня на сцената в мола от Dawn of the Dead на Ромеро, когато поведението и празните погледи на хората, не се отличават много от тези на зомбитата. Shaun of the Dead е камерен филм, пренасящ битката с живите мъртви в задния двор, където двама неудачници неловко ги замерят с грамофонни плочи и каквото там им попадне под ръка, създавайки невъобразимо забавни ситуации. Между червата и размазаните мозъци, Едгар Райт разгръща темата за трудностите във взаимоотношенията между младите хора, която по-късно, ще подхване отново в любимия ми Scott Piligrim vs The World. Интересен и различен филм, който утъпква пътеката за друг мой любим филм, Zombieland. 

Dawn of the Dead (2004)

Още преди да се захванат с комиксовото кино, Зак Снайдер (Batman v Superman; Watchmen) и Джеймс Гън (Guardians of the Galaxy) показаха, че знаят какво искат феновете и създадоха едно прекрасно gore забавление. Естествено, класическият филм на Джордж Ромеро е по-добър с безкомпромисната си социална сатира и новаторство, но не може да наблъскам целия топ лист само с негови филми, а и страшно харесвам римейка. Това не е филм, който добавя нещо ново към жанра (споменах, че е римейк, нали), но пък дава това, което очакваме и искаме да видим от подобен род кино. И все пак, предпочитаната версия остава творението на Ромеро. 

Warm Bodies (2013)

Във времената, когато Кристин Стюарт и Робърт Патинсън все още се лигавеха по екраните, Warm Badies се появи за да иронизира цялата тази истерия и въобще дупката, в която янг-адълд филмите (а и книгите, защото това също е екранизация на роман) се намираха. Некрофилното увлечение на девойката от Здрач е взето и превърнато в брутална гавра със зрителя. Филмът умело борави с клишетата, като тук присъстват голяма част от абсурдите на вампирската поредица, но умишлено са вкарани по начин, който да предизвика бурен смях и възгласи от рода на: "Да, да! Аре стига вече!" И наистина, Warm Bodies показа, че вече търпяхме достатъчно тийн-фентъзи простотии и времето на поредици като Здрач изтече. 

Diary of the Dead (2007)

Нямаше как да не включа поне още едно заглавие на Джордж Ромеро. Много се чудих, дали това да не е Land of the Dead, защото е много различен зомби-филм, но Diary of the Dead ми е по-любим. При все, че не харесвам found footage филмите, при конкретно този филм, не ми е проблем. Diery of the Dead не е продължение на останалите от Dead поредицата, а действието се развива в началото на зомби-апокалипсиса, който този път се случва в наши дни. Нововъведение към франчайза при този филм е, че той засяга интернет и значението на новите медии за обществото. Голяма част от хората се учат как да оцелеят в новата ситуация от видеата, които останалите споделят в мрежата, поне докато още я има. 

Return of the Living Dead (1985)

Може би повечето от вас, също като мен, когато чуят името на Дан О'Банън  го асоциират единствено с това, че е един от създателите на Пришълецът, но той също е и режисьор на The Return of the Living Dead. Ще излъжа, ако кажа, че това е сред любимите ми филми, но той е важен за zombie-horror киното, като в някаква степен реконструира поджанра. Има няколко нововъведения в The Return of the Living Dead. Първо, тук за първи път се появява популярната концепция, че зомбитата не се хранят просто с човешка плът, а конкретно с мозъци. Второ, за първи път, докато зомбитата се движат издават характерните за тях стенания и ръмжене. Това е и може би първата зомби комедия. Нововъведение за зомби филмите е и пънкарската стилистика, характерна за постапокалиптичните филми от 80-те години. Кинематографията е интересна и напомня, отчасти на Evil Dead, отчасти на клипът към Thriller на Майкъл Джексън, отчасти и на изкривена и гротескна версия на куклената естетика от Улица Сезам или Мъпетите. Саундтрака също е приличен и пасва на цялостната атмосфера. 

[REC] (2007)

Филмът може да се счита за част от новата и доста успешна вълна в испанския horror. Популярността на [REC] става толкова голяма, че едва година след излизането си, се сдобива с холивудски римейк с Дженифър Карпентър в главната роля, излязъл под името Quarantine, който също не е лош, но все пак, трябва да отдадем почит към оригинала. Нощ над Барселона, в която репортерски екип се озовава в запечатана под карантина сграда, където препирните между живущите нарастват, а вирусът пълзи из етажите. Тук отново, подобно на Diary of the Dead, присъства така "любимия" ми found footage похват, но непрестанно клатещата се камера и често размазания образ са умело използвани за да подчертаят чувството на клаустрофобия и обърканост. Изобилстват сцените, в които действието се развива извън кадър или се взираме в тъмнината без да видим какво точно се случва.  Филмът не блести с психологическа дълбочина и развитие на образите, но атмосферата на паника и отчаяние успяват да поддържат напрежението до финала. Голяма част от феновете на horror жанра отиват в киното единствено с надеждата да бъдат изплашени на едно първично ниво, и ако и вие сте сред тях, [REC] е вашият избор. 

* * *

Не можеше да не го спомена:

The Walking Dead

Макар и извън класацията, нямаше как да не спомена и The Walking Dead, който се превърна в попкултурен феномен. Голяма част от зрителите гледат сериала с надеждата, че ще се разкрие причината за зомбиапокалисписа, но самият Робърт Къркамн споделя, че това за него не е от първостепенно значение и дори не съм сигурен, че има ясна концепция по този въпрос. Той насочва фокусът в съвсем друга посока, като не набляга върху причината за апокалипсиса, а върху животът на хората и сложните им взаимоотношения в света на постцивилизацията. В този нов свят е много по-трудно да се довериш на някого и дори да срещнеш нови хора е далеч по-страшно, отколкото да се натъкнеш на тълпа тътрещи се зомбита. Къркман казва, че е искал да създаде сапунена опера със зомбита, но това е далеч повече от евтините теленовели, които дамгосваме (съвсем заслужено) с този презрителен термин. Понеже не съм чел комикса и съм гледал епизодично сериала, не мога да изразя изчерпателно мнението си за това заглавие, но от това което съм гледал, по-скоро бих гласувал доверие на The Walking Dead. Естествено, като всеки сериал, и той си има върхове и спадове, но в по-голямата част от видяното, продукцията си заслужава и показва, че не случайно е сред най-успешните сериали на всички времена.