zombie morning

Може би познавате работота на Дейвид Лоуери от нелошия Ain't Them Bodies Saints (отново с Руни Мара и Кейси Афлек) или от дисни бозата с плюшения дракон Pete's Dragon, но едва ли някой от тях може да ви подготви за меланхоличната арт-приказка A Ghost Story. Преди да бъде селектирана на Sundance Film Festival, продукцията бе обгърната с мистика и сякаш не и се отделяше необходимото рекламно внимание, но след добрите отзиви на фестивала и наградата Оскар на Кейси Афлек за ролята му в Manchester by the Sea, мълвата за филма започна да се разнася сама. На пръв поглед, историята е проста. Наскоро починал мъж се завръща като призрак, който обитава къщата, в която са живели с приятелката му. Героите са познати само с инициалите С (Кейси Афлек - призракът) и М (Руни Мара - приятелката). Освен поредната добра актьорска игра, Руни Мара и Кейси Афлек показват изключително добър нюх към подбора на ролите си и в последните години, рядко ги виждаме в слаби продукции. Основният герой

Сигурно сте чували мнението на повечето хора, че книгата по презумпция  е по-добра от филма, но 1 3 Reasons Why е добър пример за обратното. Не че книгата е особено лоша (по-подробни впечатления съм споделил  тук ), но сериалът определено я превъзхожда. Браян Йорки е успял да надгради много историята, като доста си е поиграл с изходния материал и значително разгръща сюжетните линии на персонажи. Главният герой Клей  е като дете чоплещо струпей, защото сърбежът и желанието са по-силни от напиращата под розовата кожа кръв. Той получава аудиокасети със запис, в който момичето по което си пада, обяснява какво я е накарало да се самоубие.  Спомням си, колко много ме дразнеше безличността на Клей в книгата. В сериалът героя успява дори да ми е симпатичен, като не е толкова пасивен, а взема важно участие в някои от събитията. Причината може да е и в стойностната  актьорска игра на  Дилън Минет (и без оригинални коментари за фамилията, моля), който успява да вдъхне емоционална дълбочин