zombie morning

Преди време "Drive" ме остави с предимно добри впечатления, които "Only God forgives" безсрамно успя да развали. Не харесвам този филм, ако трябва да съм съвсем честен, не съм голям фен и на Николас Виндинг Рефн като цяло. Смятам филмите му за претенциозни, кичозни и визуално агресивни. "The Neon Demon" не прави изключение, но тук претенциите са оправдани, а кичът пасва добре на атмосферата във филма. Явно е влиянието на италианските giallo филми върху творчеството на Рефн. В "The Neon Demon" виждаме много от "Suspiria" на Дарио Ардженто - изобилстващото червено, бруталните убийства на красиви жени, елегантност прикриваща нещо уродливо. За разлика от "Suspiria" обаче, тук фантастичните мотиви отсъстват, но имаме много психеделични моменти, което доближава филма до "Черният лебед" и въпреки че "The Neon Demon" е много по-наивен от филма на Аронофски, той носи същата атмосфера. Запазен е дори самораз

"Сами вкъщи" беше проект към който поглеждах с известна доза недоверие. Очаквах да е забавен, но да не предлага нищо повече от това. Е, дяволски съм бъркал. Всичко във филма ми хареса. Дори песента на Тейлър Суифт. А аз не харесвам Тейлър Суифт! Б-У-У-А! Но въвеждащите кадри, когато прелитаме над града под звуците на песента, са толкова феноменално добри, че спря да ми пука кой е изпълнителят и въртях скапаната песен през целия ден. Welcome to New York. Welcom to New York. Сюжетът напомня малко за унгарския филм "White God" и носи същото послание, но тук драмата отстъпва на хумора, което се оказва добро решение. Макс води идилично съжителство със своята стопанка и сродна душа Кейти. Всичко върви прекрасно, докато един ден Кейти не се връща с нов съквартирант, косматият и заемащ досадно много пространство Дюк. Следва неизбежният конфликт и поредица от забавни случки, след които двамата главни герои се озовават на улицата, а тя не е особено приятно място за дом