Тайният живот на домашните любимци

"Сами вкъщи" беше проект към който поглеждах с известна доза недоверие. Очаквах да е забавен, но да не предлага нищо повече от това. Е, дяволски съм бъркал. Всичко във филма ми хареса. Дори песента на Тейлър Суифт. А аз не харесвам Тейлър Суифт! Б-У-У-А! Но въвеждащите кадри, когато прелитаме над града под звуците на песента, са толкова феноменално добри, че спря да ми пука кой е изпълнителят и въртях скапаната песен през целия ден. Welcome to New York. Welcom to New York.

Сюжетът напомня малко за унгарския филм "White God" и носи същото послание, но тук драмата отстъпва на хумора, което се оказва добро решение. Макс води идилично съжителство със своята стопанка и сродна душа Кейти. Всичко върви прекрасно, докато един ден Кейти не се връща с нов съквартирант, косматият и заемащ досадно много пространство Дюк. Следва неизбежният конфликт и поредица от забавни случки, след които двамата главни герои се озовават на улицата, а тя не е особено приятно място за домашните любимци. Междувременно френетичната, хиперактивна и хиперзабавна Гиджет, която е кучешкият еквивалент на съседското момиче, което си пада по главния герой, разбира, че Макс е изчезнал и насърчена от любимия си сериал, организира спасителна операция, в която участие взимат съседските домашни любимци, застаряващо куче на колелца и опасният нов най-добър приятел на Гиджет. В същото време Макс и Дюк се сблъскват с революционна организация, предвождана от пухкаво малко зайче, което е безобидно само на външен вид. Следва екшън на най-високо ниво. Имаме преследвания из улиците на Ню Йорк, имаме преследвания в канализациите на Ню Йорк, имаме преследвания дори по просторите на Ню Йорк. И всичко това на почти безкрайния фон на големия град.

"Сами вкъщи" улавия прекрасно атмосферата на мегаполиса - голям, претъпкан, пълен с опасности. В това отношение напомня за класическото аниме "Метрополис", но за разлика от антиутопичния "Метрополис", тук ни е показано и другото лице на града - място изобилстващо от възможности и интересни персонажи. Градската среда се допълва от прекрасни пейзажни кадри и музиката на винаги феноменалния Александър Деспла.

Филмът завършва с един много готин и мил момент, когато ни показват стопаните на домашните любимци, някои от които са съвсем неочаквани. Така например стопанина на пудела Ленард, който дивееше на "System of a down", се оказва почитател на класическата музика, а стопанина на малкото и беззащитно канарчето е едър здравеняк.

"Сами вкъщи" със сигурност е анимацията на лято 2016-та и една от анимациите на годината. Докато "Ледена Епоха" ни поднася поредното си продължение, което този път въобще не оправдава съществуването си и прилича на микс от "Запознай се с нашите" и пародия на "Космос" с Нийл деГрас Тайсън, "Сами вкъщи" предлага нещо готино и забавно. Да, напомня малко на някои други анимации, но е толкова добре направен, че това едва ли има някакво значение. Аз лично го изгледах с най-голямо удоволствие и колкото и да ме е срам да си го призная, в главата ми все още звучи: Welcome to New York. Welcom to New York.