Свръхпровокативният "The Neon Demon"

Преди време "Drive" ме остави с предимно добри впечатления, които "Only God forgives" безсрамно успя да развали. Не харесвам този филм, ако трябва да съм съвсем честен, не съм голям фен и на Николас Виндинг Рефн като цяло. Смятам филмите му за претенциозни, кичозни и визуално агресивни. "The Neon Demon" не прави изключение, но тук претенциите са оправдани, а кичът пасва добре на атмосферата във филма.

Явно е влиянието на италианските giallo филми върху творчеството на Рефн. В "The Neon Demon" виждаме много от "Suspiria" на Дарио Ардженто - изобилстващото червено, бруталните убийства на красиви жени, елегантност прикриваща нещо уродливо.

За разлика от "Suspiria" обаче, тук фантастичните мотиви отсъстват, но имаме много психеделични моменти, което доближава филма до "Черният лебед" и въпреки че "The Neon Demon" е много по-наивен от филма на Аронофски, той носи същата атмосфера. Запазен е дори саморазрушителния финал. Именно там някъде се прокрадва сцената с изплютото око, която на мен ми се стори излишна, но да не задълбавам, че вече издадох прекалено.

"The Neon Demon" не се притеснява от категоричната си позиция и едноизмерността си. Не се страхува от възможността зрителите да се отвратят от него, а критиката да го обяви за елементарен. Това е деструктивен филм в най-касапския смисъл на думата, но това е оправдано, доколкото днешният сексапил е продукт на скалпела.

Съвременната, подиумна красота е фетишизирана, некрофилна и "The Neon Demon" впива зъби в кървящата рана на модата, превръщайки я в екстравагантна, бляскава и полята с брокат касапница. Но филмът не бива да се разглежда като критика към модната индустрия в частност. Тя просто е идеалната среда за феномените, които Рефн засяга. Безпощадната конкуренция, култът към тялото, преходността - всичко това е доведено до крайности в света на модата. Но тези феномени не са нейно притежание. Те са част от съвременното общество и от тази гледна точка филмът може да се разглежда като критика към модерността изобщо. 

Рефн е създал труден за приемане филм, защото всеки нормален човек би се дистанцирал от него. Но също като при "Невидими изчадия" на Паланюк и тук дистанцията е търсена. Единствената цел на "The Neon Demon" е провокацията, а ако зрителите свършат повръщащи над тоалетната чиния, то не би имало по-добро признание, че филмът си е свършил работата.

Главната героиня, Джеси (Ел Фанинг), е като Алиса в страната на чудесата, ако Лудия шапкар беше открит педофил, а Червената кралица мадам в скъп костюм и офис в остъклена сграда. Джеси е шестнадесет годишно момиче от провинцията, без особени таланти или специализирани познания, единственото, което има и може да продава е красотата си. Останала сама на този свят тя решава да търси късмета си в големия град, където постепенно невинността и се изпарява, а погледите, полепнали по голото и тяло, я застигат в празната мотелска стая  и преминават в нарцистична възбуда.

Но сюжетът далеч не е завъртян  само и единствено около Джеси. "The Neon Demon" разполага с тълпа от покварени образи. Фотографът, малкият човек, който скрит зад големия обектив изкарва хищническата си природа. Мениджърът на мотела, Ханк (Киану Рийвс), който вечер се промъква в стайте на малолетни момичета. Сара (Аби Лий Кършоу) и Джиджи (Бела Хеткоут), които въпреки ранната си възраст изпитват параноичен страх от старостта и са готови на всичко за да са все още конкурентни на модния пазар. И разбира се Руди (страхотно изиграна от Джена Малоун), която съчетава професията на гримьорка с далеч по-мрачна втора работа.

В "The Neon Demon" не липсват типичните за Рефн похвати, които на мен не ми допадат много, но филмът е добър. Датчанинът няма финия поглед върху преходната красота, който например Иняриту демонстрира в "Кучешка любов", затова набляга на крайностите и отива там, където малцина са дръзвали да стигнат. Джена Малоун изрича ключовата фраза във филма - "Are you food, or are you sex?" - и от там на сетне всичко се върти около това. "The Neon Demon" е филм, който категорично не е за всеки, а прекалената хипербула, освен че провокира зрителя, донякъде опростява филма. Но както вече отбелязах, на Рефн едва ли му пука за това.