"Green Room" е ужасяващо добър

Green Room e добър хорър с много елементи на трилър и лека доза сплатър в себе си. Филмът разполага със стегнат сценарии, добра режисура и перфектен подбор на актьорите. Патрик Стюарт и Имоджен Путс са неузнаваеми, като първият не го познах до финалните надписи. Това е и последният филм, с участието на Антон Йелчин, който излeзe преди смъртта на актьора.

Трудно е да се говори за сюжета, защото напрежението и очакването са важна част от филма, но ще се постарая да не издавам много. Ако сте гледали Глутница кучета или Омразната осморка на Тарантино, сигурно сте свикнали по-голямата част от действието да се развива в малко, затворено пространство. Е, в Green Room атмосферата става дори още по-клаустрофобична, защото основните сцени са заснети в тясна стая, която с напредването на филма все повече се боядисва в червено. 

Всичко започва, когато турнето на ъндърграунд бандата The Ain't Rights се проваля и те приемат да свирят в някакъв бар в покрайнините на Портланд. Когато пристигат на мястото, то се оказва мизерна дупка пълна с нео-нацисти, а нещата съвсем излизат от контрол, когато един от членовете на бандата попада на място, където не трябва да бъде.

Освен качествените кървави сцени , Green Room засяга и една по-сериозна тема. Агресията не е чужда на рок феновете и понякога тя преминава границите, особено сред привържениците с крайно десни убеждения, където расизмът и хомофобията са често срещани. Българските фенове не правят изключение. Помислете колко често сте виждали привърженици на рок музиката (особено на някои по-хард стилове), да се разхождат с татуирани свастики и фланелки с надпис White power. Сериозно, ако сте били на рок концерт или в рок бар, няма начин да не сте попадали на подобни типове.

Green Room е брутален и наелектризиращ филм, чиято смазващата енергия ще ви накара да се въртите неспокойно в креслото, докато действието на екрана се развива с бясно темпо. Още след първите петнадесет минути напрежението удря в тавана и не спада до самия край. Джереми Сауниер демонстрира как се изгражда качествен ужас, без да се инжектират колосални средства в специалните ефекти. 

Ако сте фенове на качествения хорър или кървавите трилъри, Green Room е точно като за вас. Филмът е добър и заслужава да му отделите час и половина от времето си. А и колко често може да видите пънк банда да изпълнява "Nazi Punk Fuck Off" на Dead Kennedys, пред тълпа озверели нео-нацисти?