Капитан Америка минава ъндърграунд в "Първият отмъстител: Войната на героите"

Мисля, че феновете на комиксовите филми трябва да са доволни. Видяхме много от тях тази пролет и повечето бяха качествени. Дедпул не бе лош, Батман срещу Супермен се оказа доста противоречив, но Воината на героите е най-добрия сред трите. Явно братя Русо знаят какво правият и аз с нетърпение чакам да видя, какво ще надробят в Infinity War.

Когато излезе първия трейлър и видях цялата плеада от супергерои си помислих – Защо ни представят това като филм за Капитан Америка? После се появи и новия Спайдърмен, които бе най-коментирания персонаж от всички, но за него после. Войната на героите е близо до филм за Отмъстителите, но все пак е филм за Първият отмъстител.

Никога не съм харесвал Капитан Америка. Едва го търпя в комиксите, не го харесах и в първия му самостоятелен филм, а и в първия филм за Отмъстителите не ме впечатли много. Просто целия този патриотизъм ми идва малко в повече и всеки път, щом го видя на екрана, имам чувството, че гледам президентска кампания в САЩ и на моменти дори очаквах Сам Уилсън да се провикне – “Yes, we can!”

Позицията ми коренно се промени след Завръщането на първият отмъстител, а след Войната на героите съм почти фен на Капитана. Това се дължи най-вече на еволюцията на героя. В първия филм видяхме Стив Роджърс много по Спилбъргски - невзрачен младеж с огромно сърце и патриотична чест. В Отмъстителите го видяхме в  ролята на "пришълец от друго време", който все още се адаптираше към промените, а останалите го приемаха със противоречиви чувства - едни го идеализираха, смятайки го за жива легенда, а други го приемаха за фосил с остаряла ценностна система. В Завръщането на първият отмъстител Капитан Америка търпи най-драстична промяна. Това е филма, който завършва процеса по адаптацията му към съвременния свят. В този филм Стив Роджърс не се изправя срещу „Хидра”, а срещу компрометирания и слял се с врага Щ. И. Т. Той разбира, че не може да се вярва сляпо на институциите и че понякога врагът не напада отвън. Всичко това оказва влияние и на позицията му във Войната на героите. От заклет патриот, Капитан Америка става преследван от закона бунтовник, който вярва много повече на индивидите, отколкото на организациите.

Щитът, който се е превърнал в символ на Капитан Америка, но и в символ на Отмъстителите, характеризира най-точно същността на Капитан Америка. Той е човек, който пази слабите, когато имат нужда от него.  Мъж на честа, който не търси славата. Силна личност, която е готова да поеме отговорност за действията си. Ето тук е разликата между Стив Роджърс и Тони Старк.

И въпреки всичко, на финала на филма, в писмото до Тони Станк (следете за камеото на Стан Ли), Капитан Роджърс признава, че Отмъстителите са повече на Железния човек, отколкото негови. Това е напълно вярно, защото Роджърс не е отмъстител, той е защитник (да не се бърка със Защитниците на Деърдевил и компания).

Соковия все още тормози света. Случилото се там не е забравено, а човекът, който има най-голяма вина за това, продължава да налага мнението си със същата решителност. Човекът, който в опита си да изкупи вината си, повтаря грешките си отново и отново. Това е гениалния, но емоционално незрял Тони Старк.

Когато в Железният човек 2, Ник Фюри каза, че иска Железния човек, но не и Тони Старк в Отмъстителите, аз смятах, че позицията му е неоправдана и крайна. Тогава Железният човек бе любимия ми Отмъстител, а Робърт Даунинг Джунър бе свежо попълнение в супергероиския свят. После дойде Ера на Ултрон и почнах да разбирам, какво е искал да каже Фюри. След Войната на героите споделям мнението му напълно.

Тони Старк е готов да постави живота на хората в ръцете на Изкуствен Интелект, за да ги защити от други опасности. Готов е да ядоса Брус Банър/Хълк, докато са във въздушната база на Щ. И. Т., само за да задоволи любопитството си. Да манипулира и въвлече в битка тийнейджър, който притежава сили едва от шест месеца, само за да защити позицията си. Неговите радикални позиции са и основната причина за поредицата от грешки, който оставя след себе си.

Той се опитва да направи най-доброто за хората, но го прави подтикван от собствената си параноя и без да се съобразява с мнението и желанието на самите хора. Подписва нов законопроект, вярвайки, че това е най-доброто решение, но и тайно се надява с това да изкупи вината си.  Дава власт в ръцете на Ген. Рос, пренебрегвайки факта, че довчера е преследвал партньора му в Отмъстителите и негов приятел Брус Банар. Готов е да вкара в затвора героите от противниковия лагер, само за да не отстъпи от позицията си. Дръпва речи, как Отмъстителите е време да започнат да поемат отговорност за действията си, но бяга от собствената си отговорност.

В никакъв случай не смятам, че Железния човек е слаб образ. Напротив, той е много силен и интересен персонаж, но в последните два филма почти няма развитие и започна леко да омръзва. Действията му са тласкани от взривоопасна сплав от чувство за вина, параноя и огромно его, а това доведе до някои неблагоприятни последици, които от своя страна водят след себе си ново чувство за вина и нов мотив да действа и да се опита да промени ситуацията. Това го въвежда в омагьосан кръг, който пречи на развитието му като герой.

Прекалената експлоатация на персонажа също ни помогна да се отегчим от него. Сякаш образа на Тони Старк се изхаби след шест филма с негово участие, в четири от които сюжета се въртеше около него. А се очаква да го видим и в новия филм за Спайдърмен. Нормално е продуцентите да искат да извлекат максимума от популярността на Робарт Даунин Джуниър, но вече и самия актьор ми изглеждаше леко уморен от образа. Шегите му не са така  забавни, не можа да предаде и необходимата тревожност, с която сценаристите се бяха опитали да натоварят образа и като цяло ми липсваше харизмата на Тони Старк от предишните години.

Дойде време и за новия Спайдърмен. Братия Русо много добре улавият характера на младия Питър Паркър. Той е забавен, говори дори повече, отколкото се бие, а в дадени моменти е разколебан и нерешителен. Яде много бой, както във всеки филм за Човека паяк, но не се отказва. Имаше ги и шеговитите препратки към поп културата, които сме свикнали да чуваме от него. Трудно ми е да говоря за играта на Том Холанд, просто защото той се появи за много кратко време като Питър Паркър, но гласът му звучеше добре зад маската.

   

Спайдърмен получи добър нов рестарт, но не мога да скрия разочарованието си от костюма. Основния проблем за мен бе маската и главно мимикрията, която се опитваха да постигнат чрез движения на отворите за очите. Това на мен ми дойде малко в повече. Имах чувството, че са взели директно образа от анимационния сериал на Дисни и са го вкарали в игрален филм. Емблемата на миниатюрния паяк, която стой на гърдите на героя, също не ми хареса. Повече ми приличаше на иконка, която бих сложил на десктопа си, отколкото на емблема на супергерой. В някакъв момент обаче привикнах и спрях да обръщам внимание. А и всичко това е  проява на естетическа дребнавост от моя страна, която няма оценъчно значение за филма.

Много бях впечатлен от Черната Пантера. Всички тръпнахме в очакване на новия Спайдърмен и сякаш напълно пренебрегнахме този персонаж, а той се оказа приятната изненада във филма. Т’Чалла е достоен войн, предан син, а в последствие и владетел, който не е готов да бъде такъв. Чадуик Боусман влиза отлично в ролята. Акцентът в гласът зад маската, аристократизмът, който предаде на образа, всичко си бе на мястото. Дизайнът на екипировката му също бе с класа над този на Паяка. По време на битките, Черната пантера бе един от най-агресивните и атакуващи персонажи, а това вкара допълнително динамика в сюжета на филма.

Може би най-много бях очарован от Алената вещица. Каквото и да кажа за играта на Елизабет Оусън, то ще е само положително. Тя бе едно от малкото хубави неща в Ера на Ултрон, а сега продължава със силното си представяне и тук. Много пъти в погледа и виждахме колебание, страх, гняв, сила, тъга, решителност - водовъртеж от противоречиви емоции, които тя излъчва, дори в моментите, когато е на заден план. Уонда бе и един от най-полезните участници в прословутата битка на летището, кадри от която виждахме в почти всеки трейлър. Тя не правеше шоу, като това на Спайди и Ант-Мен, но нейните намеси винаги бяха в точния момент. Иска ми се да продължа с комплиментите към нея, но нека да не прекалявам.

Накратко и за останалите, които видяхме в двата отбора. Тук отново Скарлет Йохансон се справя добре в образа на Черната вдовица, но някак ми липсва тази двойнственост, която образа трябваше да има. Макар и да се появи за кратко, Джеръми Ренър отново прави добро впечатление. Хоукай е много силен във всеки Марвелов филм, в който участва, а тук изгражда много добро партньорство с Уонда Максимоф. Сам Уилсън отново е най доверения човек на Капитана и вади цял арсенал от нови джаджи, за който Джеймс Бонд може само да си мечтае. Не можах да оценя Ант-мен, по неразбираеми за мен причини, а Вижън и Байната машина откровено ме разочароваха. Барнс също бе бледа сянка на Зимният войник от предходния филм.

Попаднах на много мнения, че Зимо е слаб злодей и няма място във филма. Аз не мисля така. На първо време, не съм сигурен дали трябва да го характеризираме като злодей, като се има предвид, че Железния човек и Черната пантера също потърсиха отмъщение в сходна на неговата ситуация. Зимо е човек, който е загубил всичко заради Отмъстителите. Някога той е бил баща, съпруг, глава на семейство, но единственото, което му е останало сега, е желанието за мъст. Целия филм е изграден около цикличността от болка, злочести инциденти и желание за саморазправа. Зимо не прави изключение. Той може да е злодей, но също така е и поредната жертва на обстоятелствата около Соковия. Щеше ми се да му бяха отделили малко повече екранно време, защото той и Даниел Брюл го заслужаваха.

Това което много ми допадна е, че във Войната на героите го няма наивното черно-бяло разделение на лоши и добри, каквото видяхме в някои от предишните Марвелови филми. За мое щастие я нямаше и армията от безмозъчни извънземни орки, която се изсипа над Земята в първия филм за Отмъстителите. Тук има просто хора, които вземат решения и се надяват да са най-правилните.

Друго, което оцених високо е, че за разлика от предишните филми, когато супергероите, съвсем не по геройски, предпочитаха да ступат лошите, вместо да опазят хората, тук двете големи битките се проведоха на места, където цивилните жертви да се сведат до минимум.

Чисто визуално филма също е много добре направен. Цветовете са ярки, битките зрелищни, а ефектите са на най-високо ниво. Всичко е в издържания от Марвел стил.  Като изключим костюма на Спайдермен, аз нямам забележки към визията.

Същевременно, като всички филми на Марвел, Войната на героите е повече продуцентски, отколкото режисьорски филм и единствената цел е продажба. Няма никаква творческа дързост, никакви рискове, всичко е предвидимо и познато. Мисля че с Войната на героите, Марвел достигна върховата точка на досегашния си подход към киното и е време да излезе от коловоза и да покажат нещо ново и по-смело. От студиото явно са наясно с това и за Доктор Стрейндж са решили да счупят калъпа и да пробват нещо свежо и различно.

Като цяло Войната на героите ми хареса. За мен това е един от най-добрите филми на Марвел, а ако сте оценили предишните филми от поредицата, значи и на вас ще ви хареса. Това е продукт, който е издържан във всички критерии, които студиото налагаше до момента. Аз обаче все още чакам да извадят някои смел и различен филм, които да не се размива с останалите им проекти, а да остави някакви по-трайни впечатления. Възможно е това да направи Доктор Стрейндж, възможно е Братя Русо да извадят Отмъстителите от дупката, в която се сринаха, особено след втората част. Каквото и да става от тук насетне Марвел трябва да промени формулата, защото започнаха да омръзват, а на конкурентите от DC не може да им се отрече, че са по дръзки и склонни да поемат рискове.