Сред дивата пустош

Събуждам се в сивото, мартенско утро на опустяващ, постиндустриален град. Студеният зимен въздух все още се задържа и притиска димът от комините пред прогарящ далечината изгрев. Чашата с кафе на масата пред мен прави същото, само че в умален вариант, а аз се  опитвам да пиша за една наистина значима книга. За тези книги, винаги пиша трудно.

В началото на деветдесетте младеж от заможно, но нестабилно в емоционален план семейство, потегля на своето "велико приключение" сред дивото. С приблизително същите думи започва книгата на Джон Кракауер. Нужно е да обърнем внимание на годините, когато Крис (Алекс) напуска удобството на цивилизацията, за да се оттегли в света на абсолютната свобода. Крис Маккендълс е дете на Поколението Х в Америка и не подминава младежкия бунт от началото на 90-те. Това са години на разбити семейства, силна контра-култура и младежка апатия, подтикващи към търсене на нещо ново, нещо "истинско", което да се изживее до крайност.

Ще започна обаче с екранизацията, защото именно тя, с музиката на Еди Ведер, с прекрасната игра на Емил Хърш, с красиви кадри на Аляска, ме накара да търся така настървено първоизточника. Възхитително е колко добре режисьорът уловя духът на историята и въпреки сбитият ѝ вариант,  не бяга прекалено от сорса. Успява да ни накара да почувстваме проблемите със семейството и травмите в детството, които карат Крис да бяга към вълшебният автобус. Шон Пен обаче има прекалено идеализиран поглед към историята, който се различава коренно от хроникьорския подход на Кракауер. Филмът е една наивна и доста едностранна версия на книгата. Там виждаме само и единствено гледната точка на Крис.

Книгата е съвсем друго изживяване. Тя допълва празнини, които дори не бях забелязал в кинопродукцията. Тук разбираме, че Крис подценява силата на дивото и се отправя към нещо по-голямо от представите му. Проследяваме историята на мечтател, който се лута на ръба на цивилизацията, но така и не успява да разбере напълно неопитомената природа. Много от останалите интервюирани от Кракауер, смятат че смъртта на младежът е неизбежна, като се вземе предвид подготовката и оборудването му. Авторът не е съвсем съгласен и споделя собственият си опит като планинар и алпинист в негова защита. 

Аз така и не успях да разбера Крис напълно. Не мога да кажа, дали той търси истинската свобода в първичното и дивото или бяга от стегнацията на едно покварено общество. Той така и не прекъсва връзката си с цивилизацията напълно. Общува с нея, чрез книгите и останалите хора на пътя. На няколко пъти започва работа. Неговият поглед към дивят свят е изкривен и наивен, изплувал сякаш от романите на Джек Лондон и Толстой. Едва ли някога ще намеря категоричен отговор, но история му ми даде много.

Това е една от най-важните книги, които съм чел. Коренно промени начина по който гледам на екранизацията и не само на нея. Промени възприятията ми към околния свят и манията на съвременните инфантилни туристи, които тръгват на „вълнуващо пътешествие” само с градска раница на гърба си и сандали на нозете си.  Те се впускат в дивото с очакването за роуд мулви, където всичко се разминава с лекота и смях. В реалността обаче не е така. Природата е жестока и много от тези младежи преминават последната граница без да осъзнаят това. Крис Маккендълс (Александър Супертрамп) е един от тях.