End Of The Tour

Много се надявах да видя End Of The Tour на София Филм Фест, но след като разбрах, че това няма да се случи, реших да го гледам в онова мрачно кино в мрежата, където пиратите гледат филмите, които няма къде другаде да се видят.

По същество End Of The Tour е час и половина разговор между двама писатели. И двамата са написали книги, но само единия се е превърнал в „гласът на едно поколение” - Дейвид Ф. Уолъс. Той се ужасява от известността, от възможността всичко което прави да го продава. Написал е книга или по-точно Книгата с главно К - Infinite Jest/Безкрайна шега.

Дейвид Фостър Уолъс е изключително интелигентен и прозорлив писател, но той възприема себе си като обикновен човек. Той никога не поучава, никога не гледа от високо и не води монолози, страхува се интелекта му да не го изолира и отчаяно води битка с депресията и отчуждеността. Осъзнал, колко е лесно да се отклониш от смисления път заради съвременната поп култура, той се стреми по всякакъв начин да запази себе си. Страни от медиите, води спокоен живот и преподава в местния университет. Иронията е, че романът му Безкрайна шега, въпреки високия си литературен стил, се поглъща жадно от тълпите. Романа го няма на българския пазар, но в родните сайтове може да откриете една от речите на Дейвид Фостър Уолъс, както и това интервю.

В другата крайност е Дейвид Липски, който също написва книга, но тя е приета хладно от публиката. Започва да работа като журналист в списание Ролинг Стоун и след като прочита едва няколко страници от Безкрайна шега е твърдо убеден, че Дейвид Фостър Уолъс трябва да е първия писател интервюиран от списанието.

Филмът започва с Липски, който получава обаждане от свой приятел с новината, че писателят Дейвид Ф. Уолас, който той е интервюирал преди години, се е самоубил. Следва сцена с диктофон, който ни връща 12 години назад до момента на интервюто, когато двамата писатели се срещат.

Липски се съгласява да придружи писателя в последната част от турнето за представянето на Безкрайна шега, а Уолъс обещава да даде интервюто, но с някои условности. Още първата нощ двамата потъват в разговори и губят представа за времето. Разговарят за пристрастеността, за телевизията, за книгите и за Аланис Морисет. На моменти диалогът е толкова интензивен, че напомня сценариите на Арън Соркин. Уви, Соркин няма нищо общо с този филм. Сценарист е драматурга Доналд Маргулис (носител на наградите Тони и Пулицър). 

Режисьор е Джеймс Понсоуд, когото някои може да познават от филма The Spectacular Now. В ролята на Дейвид Фостър Уолъс виждаме Джейсън Сийгъл, който дълго се подвизаваше в ролята на Маршъл в сериала Как се запознах с майка ви. Трудно е да се повярва, че това е един и същи човек Страхотна роля за Сийгъл. В ролята на Липски е Джеси Айзенберг, когото сме виждали в откровени глупости, като Ултра напушен агент, но е правил и много добри роли във филми като Социална мрежа и оставиля добривпечатления в мен Zombieland. В този филм се справя добре, а аз нямам да го видя на същото ниво и като Лекс Лутър в Батман срещу Супермен на Зак Снайдър.

End Of The Tour е филм за зависимостта. Вниманието е наркотик. Телевизията е наркотик. Храната е наркотик.  Филмът е и за незадоволеното его на хората, които копнеят за този наркотик. И за онези хора, от средната класа с интересни професии, които се чувстват така самотни. Както и за чувствата, очакванията, страховете и за живота като цяло. Във филма, героя на Джеси Айзенбърг казва, че да четеш Дейвид Фостър Уолъс е като да ти отворят очите. На мен този филм ми отвори очите за Дейвид Фостър Уолъс. 

Оценка:9/10