"Играч първи приготви се" от Ърнест Клайн
Книгата ме върна обратно към онези неосъзнати и безгрижни години, когато по телевизията следях Волтрон и Конникът и звездните шерифи, а във видеото ноустоп се въртяха различни епизоди от Костенурките нинджи; когато слушах музика на стар касетофон Филипс от края на 80-те, който непрекъснато набираше лентата на касетите; във времената, когато получих за подарък първата си видиоигра Atari 2600 (има я и в книгата), а по късно опознах света на Contra, Super Mario и Battle City чрез конзолата Dendi (познато у нас като руското Нинтендо). Тогава най-популярните филми по комикси бяха Batman на Тим Бъртан и The Crow на Алекс Пройас (и двата готически и прекрасни). Тогава бях хлапе, което няма дори навършени 10 години, не излизах много от вкъщи и всичко това беше много специално за мен, а "Играч първи приготви се" успя да ме върне именно в тези спомени, което прави книгата също толкова специална.
Това ме кара да се замисля, че много от нещата,
които присъстват в книгата и са част от 80-те години на Америка,
в България бяха актуални едва през 90-те години.
Действието в книгата се развива в не чак толкова далечното и не чак толкова чуждо бъдеще. Годината е 2044, където енергийната криза се е задълбочила, бедността и безработицата непрекъснато растат, а алчни конгломерати поглъщат всичко, което може да донесе печалба, като онези, които имат злочестата съдба да им станат длъжници, са превръщани в корпоративни роби. Светът е пренаселен и мизерен, а единственото спасение от него е алтернативната виртуална реалност - ОАЗИС. Това е свят, където можеш да бъдеш всеки, може дори да не си човек.
Митичният създател на ОАЗИС - Джеймс Холидей, е вманиачен по 80-те години на ХХ век, годините в които е израснал, и превръща своята обсесия в грандиозно състезание, което стартира след смъртта му, а наградата е великденско яйце даващо право на цялото наследство на гения. Това мотивира милиони геймъри, наричащи себе си ловците, да се организират в търсенето на Яйцето. Някои от тях оформят големи кланове, но истински сериозните ловци са самостоятелни и ловуват без чужда помощ. Сред тях е и ученикът в една от виртуалните гимназии на ОАЗИС - Уейд Уотс (алитерацията в името му е идея на баща му, който е сметнал, че ще звучи като име на супергерой).
Уейд живее в купчините - кули от натрупани една върху друга каравани на бунището за човешки отпадък, каквото представляват гетата от бъдещето. Той няма приятели извън ОАЗИС, затова не е случаен факта, че най-добрият му (и единствен) приятел също е ловец, с когото е общувал само чрез аватара си, наречен Парзивал.
Честно казано, колкото и да е готин Аех, той не успява да излезе от образа на просто най-добрия приятел на... И все пак, той имаше и някой добри попадения, като чатрума Мазето, където събираше част от по-приближените му ловци и те можеха да обменят информация или да се организират за евентуални съвместни действия за някой куест.
Друг е въпроса с Арт3мида. Тя е толкова харизматичен образ, че просто е трудно да не я харесаш. Уейд си пада по нея още преди неочакваната им среща из виртуалните тунели, като следи неотлъчно блогът ѝ - Размислите на Арти. Всъщност, при първата им среща Арт3мида се опитва да извади Парзивал от уравнението, но за щастие на хилавият аватар на Уейт, битките в тази зона на ОАЗИС не бяха позволени. Арти имаше и други добри включвания, както когато заявява в разговор - "Просто съм неутрално хаотична" - или когато прави подробен анализ на Лова на Яйцето, който нарича "Влудяващото търсене на макгъфина".
Другата част от голямата петица са японците Дайто и Шото (това са наименованията на дългия и късия меч на самурая). Те се появяват в един малко по-късен етап, но страшно ми допаднаха като герои, а и за къде е една история за геймъри без да има азиатци в нея. Айде, моля ви се!
Естествено, достъпът до наследството на Холидей дава права и върху една от най-големите и печеливши компании в света Григеръс Симулейшън Системс - ГСС и най-успешното ѝ творение ОАЗИС. Този факт кара корпорацията Иновеитед Онлайн Индъстрис - ИОИ, която отдавна жадува за контрол върху ОАЗИС, да събере отряд от високоплатени наемни играчи, които разполагат с цял арсенал от оръжия, не се притесняват да чийтят и на практика са продали правата си върху печалбата на ИОИ. Тази корпоративна, милитаризирана сган на белите якички във виртуалното пространство са известни с прозвището Шестиците, защото еднаквите им аватари нямат имена, а са записани под ИОИ и поредица от цифри, първата от които винаги е 6. Лидерът им е Соренто, като той е толкова успешно дразнещ, че на моменти го мразех дори повече от Джофри от Игра на тронове, като с това казвам всичко за него.
Всъщност, подходът лошият да е голяма корпорация, сам по себе си е много характерен за 80-те години - спомнете си само за Weyland-Yutani; за Skynet; за The Tyrell Corporation и т.н. Така че и този елемент пасва перфектно в пъзела, като към края дори можехме да видим мрачните страни на ИОИ отвъд виртуалното пространство и там нещата са дори още по-притеснителни.
Стилът на писане на Ърнест Клайн е необичаен и не блести с особено изящество. Диалозите са сравнително малко, а описания на попкултурата от 80-те преобладават. При все това, ако изключим няколко страници към средата, когато детайлните описанията на някои елементи по геймърското оборудване идват малко в повече, авторът успява да задържи читателският интерес, като грабва и не позволява да се разсейваш с досадни неща, като реалността например.
Голям плюс на книгата е и виртуалната среда в която се развива основната част от действието, защото дава възможност за съчетание на фентази и SciFi, без цялостната картина да изглеждат абсурдно. За това, до голяма степен, помагат и широките познания на Клайн за гийк-културата, благодарение на които създава изпълнен с носталгия и много пиксели футуристичен свят, превръщайки книгата в гийк коктейл сервиран под диско-топката на осемдесетарско парти, докарващ феновете до абсолютен нърдгазъм.
Накрая няколко думи и за самото състезание. Първо, ОАЗИС, освен че е най-голямото MMORPG Game в света, също така е и социална мрежа. Това е като много ъбгрейдната версия на Second Life или World of Warcraft. Прилича малко и на света от Sword Art Online. Регистрацията е безплатна, но придвижването до различните светове, а те са наистина много, се плаща. Също така, имаш право само на един акаунд. Самото търсене на Яйцето изисква намирането на три ключа и отварянето на три порти, като, и ключовете, и портите, изискват преминаването през различни задачи. Ами, това е, в общи линии.
Като цяло, "Играч първи приготви се" е книга за една по-специфична публика, която може да оцени препратките към книги, филми и игри с преобладаващо фентъзи и SciFi съдържание. Естествено, книгата не е сложна и е достъпна и за останалите читатели, но за да и се насладите напълно, хубаво би било да имате поне малко допир до тематиката. Така например, в някакъв момент битката преминава на меха ниво, а когато се разкрива, че Шестиците държат и петте лъва на Волтрон, стисках палци до посиняване да сглобят металният гигант от детските ми спомени. Или когато една от задачите изпраща героите в пирамидата на Корпорация Тайрел от Блейд Рънър и отново започнах да се чувствам като екзалтирано хлапе. Подобни ситуации има доста в "Играч първи приготви се" и именно те правят магията, но дори и само заради интересните куестове, книгата спокойно може да се чете като приключенски роман.
Оценка: 4/5
Ready Player One▌
Тук, ще открадна Марвелския похват за сцена след финалните надписи и ще добавя, че по книгата вече се снима филм, като режисьор е не кой и да е, а самия Спилбърг. Първи трейлър може да видите тук.
Коментари
Публикуване на коментар