Ms. Marvel: "No Normal" и "Generation Why"
Споменавам всичко това, защото иманно покрай наградите Хюго чух за тези две заглавия. Така и не се захванах с четенето на Saga, но съм попадал на няколко броя и съдейки от прочетеноте, комиксът е добър. Той ни представя един свят населен с шантави персонажи с различна раса и сексуални предпочитания, какъвто обаче либералният западен читател вече е виждал премного. Saga е със силна SciFi ориентация, а този жанр, независимо от медиума чрез който се изразява, умее да поставя смели теми и да надскача расовите, религиозните и сексуалните ограничения по интересен и неотегчителен начин.
При Ms. Marvel нещата стоят малко по-различно. Това е преди всичко superhero комикс и залитането в крайности би отдръпнало една голяма част от таргета. Мотивите, които работят при комикси като Saga, тук има опасност да останат неразбрани. Още повече, че живеем във времена на крайности, където балансът между крайно ляво и крайно дясно е силно нарушен и за една идея е лесно да попадне под ударите на едната или другата страна. Тези крайни виждания се пренасят и в изкуството и доведоха до някои недоразумения, които, освен че са силно политизирани и нагло пласират морални възгледи, не оправдават с нищо друго съществуването си. Няма да задълбавам, защото темата е деликатна, а сега фокусът е насочен другаде, но наскоро дори вицепрезидентът на отдел продажби в Marvel призна, че ненужните трансформации и полит-коректни ребуути на основни супергерои от вселената на Marvel, не дават желаните резултати.
Имах опасенията, че и при Ms. Marvel нещата ще залитнат към краен либерализъм и фанатичен феминизъм, но опасенията ми бяха напразни. Ms. Marvel не бяга от сериозните теми, напротив, те активно присъстват, но са ни поднесени деликатно, разбираемо и с много чувство за хумор.
Създатели на комикса са редакторката Сана Аманат и писателката Гуендолин Уилоу Уилсън. Аманат е донякъде и първообразът на Камала. Тя е от пакистански произход, израснала е в Ню Джърси и от дете чете комиксите на Marvel. Уилсън пък е американка, приела исляма, така че и на нея темата не и е чужда.
Основният персонаж в комикса е пакистанската тийнейджърка Камала Хан, която живее със семейство си в Ню Джърси. В общи линии, Камала води нормален живот на тийнейджърка, докато една вечер не бяга от вкъщи, за да отиде на купон, на който родителите и са забранили да ходи. Когато си тръгва от партито е обгърната от мистериозна мъгла, благодарение на която придобива суперсили, които тя използва още същата вечер за да спаси приятелката си Зоуи от удавяне. Именно тогава, когато вече мечтата и е станала реалност, Камала осъзнава, че не костюмът и репутацията на супергерой и носят удовлетворение, а усещането, че е спасила човешки животи. Естествено има и мото в стила на чичо Бен, като в този случай са думи, които баща и е изрекъл: "Whoever kills one person it is as if he has killed all of mankind... and whoever saves one person, it is as if he has saved all of mankinf"Пирвите три броя са запълнени с, къде повече, къде по-малко, стандартната орджин история. Запознават ни с хобитата на Камала, която е запален геймър, автор на фенфикшъни и луда фенка на Отмъстителите. Проследяваме и типичните проблеми, които идват с новопридобитата суперсила и невъзможността да балансира между семейство, училище и тайната самоличност на супергерой. Опознаваме и някои по-второстепенни персонажи, които висят главно в малкия квартален магазин Circle Q, където работи и най-добрият и приятел Бруно.
Всъщност, първата мисия която Камала поема е свързана именно с Бруно и брат му Вик, който се е забъркал с нещо като секта. Страниците, където Ms. Marvel се промъква в бърлогата им, са изключително добре подредени и оставят усещането, че всеки момент ще оживеят в анимация. Обстановката наподобява независим хорър филм, а отвсякаде я атакуват дребни и досадни роботи, докато накрая се изправя пред първият си legit boss Дойл, който е дясната ръка на мистериозна личност позната като Изобретателя. Тук отново чувството за хумор на авторката минава на преден план, като самият Дойл изглежда невъобразимо смешен с пънкарската си прическа и болезнено впити дънки в стил 80-те.
В първият том (No Normal) са засегнати проблемите, не толкова на емигрантите, колкото на техните деца. Объркаността и изолацията, които миграцията носи след себе си са травмиращи и може би никога не се преодоляват напълно, но за децата, които търсят своята принадлежност, между културата в която растат, и културата на предците им, това може да е дори по-изразено. Те са изправени пред невъзможния избор, разкъсвани, между социалната среда в училището, и семейство, което се затваря в маргинализирани общности, вследствие на културния шок пред заобикалящата ги чужда култура. Ето защо за интеграцията на тези млади хора е толкова важно образованието и приемането им в училище като равни с останалите. Не затваряйте границите и не ги ограждайте с мрежи, дайте им достъп до образование.
Някъде към края на този първи том се появява и основният злодей в историята, който е Дафи Дък с кибер подобрения. Шегувам се, разбира се. Казва се Томас Едисън, познат още като Изобретателя, и мрази да го наричат пиле, въпреки че досущ прилича на такова. А, да, това не е онзи Едисън с електрическата крушката, но също е изобретил много freaky джаджи, главната цел на които е да вгорчи живота на Ms.Marvel, или по-точно, да се провалят по изключително забавен начин.
Овладяването на новопридобитите способности се оказва много объркващо за Камала и постепенно нуждата от наставник става все по-осезаема. И най-неочаквано, такъв се появява в лицето на човек, който не се сработва с много хора. В една от битките си срещу Изобретателя, тя среща Върколак, който търси изчезнало момиче от училището за надарени деца "Джийн Грей". По някаква причина Логан е останал без регенериращия си фактор и е тежко ранен. В тези тежки моменти, Камила преминава в състояние на фенска егзалтация и вгорчава и без това трудното положение за ранения Върколак. Тя обаче се доказва в някои от ключовите моменти, като например битката с гигантски мутирал гущер (не става въпрос за Кърт Конърс), и впечатлява до такава степен Логан, че той, освен че и дава някои полезни съвети, изпраща Капитан Америка при Медуза с молба да се погрижи за младия нечовек*. Тя от своя страна изпраща гигантското куче Lockjaw, което впоследствие се оказва от голяма полза за новата Ms. Marvel.
Трябва да спомена един голям недостатък, поне по мое мнение, за двата броя с Върколака. Те не са дело на основния художник на поредицата и арта е кошмарен. Зловещо напомня за недодяланите ми драсканици от последните страници в тетрадките от ученическите ми години. Графиката на Уайът е криволичеща и изглежда сякаш набързо скалъпена под друсането и блъсканицата в градския транспорт. В останалите броеве Алфред Алфона демонстрира приатен кежуел рисунък, допълнен от меките, пастелени тонове на оцветителя Иън Херинг.
Фабулата във втория том (Generation Why) е насочва към основната конфликтна линия, като главният мотив пада върху проблемите на съвременното подрастващо поколението в Америка. Активно е намесена темата за медиализирането на социалните контакти, все по-лесният достъп до интернет и многобройните социални мрежи и платформи, някои от които са представени с нови имена, трансвормирани по много забавен начин, като например: MeTube или Facehead.
Камала продължава битката срещу Изобретателя. В много отношения противопоставянето между двамата представлява и конфликта между подрастващото поколение и упрекващите ги възрастни. Отделено е много време на този конфликт, като дори речта на Камала пред обърканите малдежи от Inovator's indie band of doom, както шеговито ги нарича самата тя, е на тази тематика:
"I get it. I do. The media hate us becouse we read on our smartphones. The economists hate us becouse we trade things instead of buying them. Just becouse they're old doesn't make them".
Непрестанните и вече банални коментари за млади хора втренчени в смартфоните, са контрирани по-много адекватен начин в комикса. Камала няколко пъти коментира, че нейното поколение е осъждано, още преди да му е дадено шанс да се докаже. И то от хора, които отричат бъдещето, защото онези, които не дава шанс на идните поколения, не дават шанс на бъдещето. Нещо повече, тези хора отричат себе си, защото те са тези, които предават щафетата и много от проблемите на бъдещето са създадени от тях самите. Влизайки със закъснение в клас, Камила отговаря на цялата тази токсичност с типичното си чувство за хумор: "Well... giving up on the next generation is like giving up on the futures, right. And...and sometimes the next generation has to deail with all the problems the last generation left for it to fix, and that means getting up really early in the morning..."Освен проблемите на подрастващото iGeneration, втория том отделя време и на екологичните проблеми. Страхът, че човешката дейност ще доведе планетата до крах, не е нещо ново за света на комиксите. Алън Мур прекрасно улавия страхът от ядрената война през 80-те години на миналия век и превръща "Пазителите" в една от най-значимите графични новели за всички времена. Сега проблемите са се изместили в друга насока. Съществува мнението, че ако ядрената война е бързата, то екологичната криза е бавната смърт за планетата. Гуендолин Уилоу Уилсън обръща внимание на този проблем, но отново, в типичния стил за цялата поредица, поглежда нещата от нов и много забавен ъгъл. Тук за пореден път роля изиграват отношенията между Изобретателя и Ms. Marvel.
В този история не става дума за силен злодей, който да беснее из супергеройската вселена, а за спорната идея на един луд учен, около когото се оформя култ. Какво, ако разберете, че превръщането на хората в батерии е от полза за човечеството, че Агент Смит е герой, а Нео сее само разруха? Изобретателя вярва в това. Той смята, че е намерил решение за основните проблеми на съвремието и превръща безполезното подрастващо поколение в живи батерии, надявайки се това да обезсмисли войните за изкопаемите горива и да реши демографския проблем с презаселването на планетата.
За да постигне целите си Изобретателя се възползва от объркани деца, податливи на внушения и манипулации. Самата Камала е не по-малко объркана от тези деца. Тя е pak-american, part-alien, morphogenic nerd и се губи в този хаос от принадлежности, като позволява да я обгърне чувството за самота и изолираност. Тя е индивидуалист, не търси помощ, смята че може да се справи сама и приема битки, които често са прекалено големи за нея, може би в опити да докаже себе си, да се пребори за мястото си в този свят. Водейки не толкова битки срещу противниците си, колкото битки за себе си, за своето отхвърлено поколение. Често Камала се опитва да си обясни, защо светът е толкова несправедлив към децата като нея: "Why are kids like me always being drafted into wars we didn't start? It's like adults are too wrapped up in their own worlds to notice the really big stuff"Финалните щрихи в съперничестото между Изобретателя и Ms. Marvel са сложени в тайната му лаборатория, където държи въведени в състояние на хибернация множество тийнейджъри затворени в нещо като барокамери. В тази последна битка Камала научава важния урок, че не може да се справя винаги сама и не е срамно да потърси помощ.
Ms. Marvel ни напомня, че плурализмът не е просто друга дума за различие, а означава толерантност и разбиране към другите, което не е статична идеологическа система, а активен ангажимент, който всички ние поемаме влизайки в общение с останалите.
Но дори по-лошото от това, че сме забравили какво е да сме толерантни към различните е, че сме загубили вяра в бъдещето. Днес стоварваме гнева и неразбирането си върху бъдещите поколения без дори да сме им дали шанс и забравяме, че миналото се е опитвало да изгради днешното бъдеще.
Съвременното общество не е проумяло смисълът на множество промени, които все още тлеят. Може би това е причината да бягат от отговорност и да обвиняват идното поколение, че рушат създадените от тях ценности и култура, но истината е, че голяма част от проблемите на идните поколения са им завещани от предходните. Кризата в близкия изток съществува далеч преди 11-ти септември и отива назад в годините до епохата на студената война. Екологичната криза започва още с процеса на индустриализация през XIX век, за да се стигне до там, че в навечерието на XXI век тя е една от водещите теми на дневния ред.
В зората на индустриализацията Сен Симон пише: "Златният век, който сляпо предание отнасяше към миналото се намира пред нас (...) нашите бащи никак не го виждаха, нашите деца ще го доживеят, а на нас ни се пада да му прокараме пътя, защото всички неща, всички тези, които ще дойдат са един или серия от редове, чийто първи член съдържа миналото, а чийто последен ще съдържа бъдещето..." Може би и ние трябва да се откъснем от утопичните блянове по едно несъществуващо минало и да дадем шанс на бъдещето, опитвайки се да подкрепим следващите поколения, а не да им размахваме назидателно пръст.
Спокойно може да се каже, че Камала Хан е най-успешният нов герой на Marvel, a Ms. Marvel е сред най-смислените им рибуути. Комиксът засяга интересни теми, като през цялото време е и безумно забавен. Нито за миг не се отегчих докато четях тези първи единадесет броя на комикса. А той все още продължава да излиза и Камала си взаимодейства с все повече познати герои от вселената на Marvel, а позитивните реакции от феновете и критиката показват, че поредицата успява да поддържа все същото високо ниво.
* Във вселената на Marvel, нечовеците (Inhumans) са персонажите, които не са родени със суперсили, а са ги придобили впоследствие. Родените със суперсили се наричат мутанти. Такива са X-Men.
* Във вселената на Marvel, нечовеците (Inhumans) са персонажите, които не са родени със суперсили, а са ги придобили впоследствие. Родените със суперсили се наричат мутанти. Такива са X-Men.
Оценка Vol. 1: ★★★✩✩
Оценка Vol. 2: ★★★★★
Коментари
Публикуване на коментар