"Хартиени градове" или митът за Марго Рот Шпигелман
Когато чуя „йанг адълт” съм свикнал да мисля за повърхностни и незадълбочени книги за тийнейджъри, който са част от менстрийм културата просто защото са популярни. Като Ким Кардашиян. И все пак има автори, който са постигнали комерсиален успех без да жертват от качеството. Джон Грийн е именно такъв автор. Той е един от най-популярните автори сред младежите, но книгите му са повече от захаросани истории, над които да се сополявят разлигавени тийнейджърки и да се правят на готини и четящи, докато въздишат по блещукащи вампири или недодялани магьосници с образа на младия Джон Ленан. Грийн създава интересни истории, който са близки до реалния живот, а персонажите му говорят за Рене Магрит, Емили Дикенсън, Ейбрахам Маслоу, Уолъс Уитман и все пак успяват да са готини, а не претенциозните и населяващи само книгите и филмите През лятото на миналата година, излезе втория филм по негова книга и трябва да призная, че на мен ми хареса повече от "Вината в нашите звезди". "Ха...