"Хартиени градове" или митът за Марго Рот Шпигелман

Когато чуя „йанг адълт” съм свикнал да мисля за повърхностни и незадълбочени книги за тийнейджъри, който са част от менстрийм културата просто защото са популярни. Като Ким Кардашиян. И все пак има автори, който са постигнали комерсиален успех без да жертват от качеството. Джон Грийн е именно такъв автор. Той е един от най-популярните автори сред младежите, но книгите му са повече от захаросани истории, над които да се сополявят разлигавени тийнейджърки и да се правят на готини и четящи, докато въздишат по блещукащи вампири или недодялани магьосници с образа на младия Джон Ленан. Грийн създава интересни истории, който са близки до реалния живот, а персонажите му говорят за Рене Магрит, Емили Дикенсън, Ейбрахам Маслоу, Уолъс Уитман и все пак успяват да са готини, а не претенциозните и населяващи само книгите и филмите

През лятото на миналата година, излезе втория филм по негова книга и трябва да призная, че на мен ми хареса повече от "Вината в нашите звезди". "Хартиени градове" има всичко типично, за този тип филми – има пътуване, любовна история, група задръстени тийнейджъри и съседското момиче, разбира се. Има обаче и повече от типичното, а финала ме изненада приятно, но няма да го издавам.

Актьорската игра е по-скоро на средно ниво, но пък ролите пасват много добре на актьорите. Най-позната ми бе Кара Делевин, за която мислех, че е поредния, леко посредствен модел на Виктория Сикрет, която е решила да прави кариера в киното (Роузи Хънтингтън-Уайтли, за теб говоря). Ами, този филм не опроверга мнението ми за нея, но го смекчи леко. Ролята много и отиваше и аз повярвах, че Марго изглежда и се държи именно по този начин. Надявам се да ме изненада приятно и в Suicide Squad, но ще видим това лято.

Другия, който познавах от "Вината в нашите звезди" и "Пало Ауто" е Нат Уолф. Докато в ролята на Исак, от предишния филм по Грийн, ми се струваше че преиграва, тук подобно нещо нямаше. Напротив, ако някой от актьорите заслужава по-специално внимание то това е той. Останалите имена са ми непознати, а и не  бяха нито добре, нито зле. Просто ставаха, така че ще мина към персонажите.

Гледайки филма, лесно би било да кажем, че Марго е просто кофти човек. Аз не мисля така. Да, донякъде постъпва егоистично, но е и доста сложен и деликатен образ. С малкото си присъствие във филма, тя е един от най-ярките и запомнящи се персонажи. Всъщност, тя е причината за цялото това приключение. Образът и дърпа целя сценарии доста напред. И все пак, остава загадка до самия край. Марго е момиче, което не иска да живее според очакванията на другите и прави всичко да намери себе си и да избяга от митовете за нея. От всичко казано, тя е просто обикновена тийнейджърка, но и същевременно не е. Тя не само мисли и чувства тези неща, тя и реагира на тях без колебание. Марго е смущаващо откровена, до степен да нахлуе в стаята на момче посред нощ и да му поиска колата, за да осъществи  плана си за отмъщение. Тя прави каквото иска и не се интересува от мнението на другите хора. И така тя изчезва, оставяйки уж следи зад себе си, а останалите тръгват да я търсят.

На другата крайност е Кю. Той има стриктно изграден план и действията му са съобразени спрямо него. Никога не е бягал от час, никога не е ходил на купон, а единствената му цел е да стане доктор. Най-необикновеното събитие в живота му е, че чудото Марго Рот Шпигелман му става съседка и започват да движат заедно, по географски причини (както самият той изтъква) и без никаква друга причина. Това обаче се оказва важно за Куентин и той започва да идеализира Марго. В един момент взе дори да става леко обсебен от нея.

Кю има и група приятели, който си падат по Покемон и научнофантастичните филми. Много бе забавен момента, когато пияния му приятел, Бен, крещи "Вала Моргулис" с меч от кенчета за бира. Бен имаше и други звездни моменти, но за тях гледайте филма.

По време на пътуването всеки от героите се променя (може би без Рейдър и Анджела, които ми бяха леко скучни). Най-голяма е промяната при Куентин, който се развива и от вманиачен по Марго, накрая той успява да я разбере истински. Осъзнава, че не е нужно да си тото милионер или звезда от NBA, за да бъде интересен живота ти. Напротив. Понякога той е интересен именно, защото е различен, дори и от клишето за щастие.

Филма не е от тези, който ще оставят отзвук след себе си, но е доста приятен за гледане. Мисля, че ще се хареса, но може би предимно на тийнейджърите. Смятам също, че Джон Грийн, вече е поп културен феномен, но за разлика от повечето такива има благоприятно въздействие върху младите. Най-малкото, защото ги кара да четат. А това никак не е малко, нали?

Оценка: 7/10