Няма място за старите кучета в "Logan"
"Nature made me a freak. Man made me a weapon.
And God made it last too long."
Джеймс "Логан" Хаулет - Върколака
"Wolverine: Old Man Logan" започва като класическа постапокалиптична история и в общи линии е точно това, но от най-добрите. Това е графичен роман, за когото РОМАН трябва да се изписва с главни букви. Още първите изображения ме накараха да настръхна и ме държаха в това състояние до последната страница на последния чаптър. Прочетох го буквално за една нощ.
В този комикс Марк Милър (Kick-Ass и Civil War) е във вихъра си и
ни показва, защо е считан за един от най-добрите. Текстът е пестелив и обран, какъвто трябва да е в един суров свят, където няма време
за дълбока лирика, а за оцеляване. И въпреки това, разговорите и спомените на стария Логан и Ястребово око (който тук е не само стар, но и сляп) раздират по-дълбоко и от ноктите на Върколака.
Преди петдесет години ерата на героите е свършила. Сега те са мъртви, а светът се владее от супер-злодеите. Но един герой е оцелял, или поне част от него. Върколак умира в онази последна битка, но Логан живее в Сакраменто, където се опитва да изхрани жена си и двете си деца и да води прост фермерски живот. Но светът не е безопасен. Инцестната челяд на Брус Банър – банда зелени, уродливи селяндури, с повече мусколи, отколкото мозък, властват над Западното крайбрежие и всеки, който има лошия късмет да живее на територията на Hulkland, си плаща за това. И точно когато Логън и семейството му са притиснати до стената, се появява бившият отмъстител Клинт Бартън, който има предложение, но не към Логан, а към Върколака. Дали Логан ще събуди звяра, когото толкова години е опитвал да погребе дълбоко в себе си? Червеният череп и Хълк ще разберат.
Преди петдесет години ерата на героите е свършила. Сега те са мъртви, а светът се владее от супер-злодеите. Но един герой е оцелял, или поне част от него. Върколак умира в онази последна битка, но Логан живее в Сакраменто, където се опитва да изхрани жена си и двете си деца и да води прост фермерски живот. Но светът не е безопасен. Инцестната челяд на Брус Банър – банда зелени, уродливи селяндури, с повече мусколи, отколкото мозък, властват над Западното крайбрежие и всеки, който има лошия късмет да живее на територията на Hulkland, си плаща за това. И точно когато Логън и семейството му са притиснати до стената, се появява бившият отмъстител Клинт Бартън, който има предложение, но не към Логан, а към Върколака. Дали Логан ще събуди звяра, когото толкова години е опитвал да погребе дълбоко в себе си? Червеният череп и Хълк ще разберат.
Атмосферата, която комиксът създава, е перфектната за един постапокалиптичен свят. Преминавайки през полетата с картинки из страниците на "Old Man Logan" попадаме сред ръждясалата пустиня от лентите на Серджо Леоне, но пренесена в света на Mad Max, където лудостта е повсеместна, а животното дремещо в нас, е единственото спасение. Разрухата е навсякъде и тази пуста земя е населена със странни, полуслепи същества, разяждащи я под
повърхността, докато над повърхността, останките от човечеството убиват последните парчета цивилизация. И в този суров свят, един старец и един слепец, тръгват по прашния път на
една безнадеждна мисия, истинската причина за която знае само единия.
Клинт Бартън мечтае да възроди старите времена, а Логън се опитва да ги забрави. Той е оцелял, но злодеите са го пречупили и не е вадил ноктите си от онази последна нощ. Това пътуване обаче, ще го изправи срещу призраците му, а звярът дремещ в него, може да се окаже единственото спасение за света.
По време на пътуването си те попадат на стари познати, преследва ги тиранозавър обладан от Отрова (Venom) и се опитват да спасят дъщерята на Бартън и внучка на Питър Паркър, която е в плен на новият Кинг Пин, който организира боеве върху останките от стар стадион, където дисидентите се бият до смърт, докато тълпата реве в екстаз, наблюдавайки, как свободата умира в зрелището на арената. А на края на пътят ги очаква Червения череп, облечен в костюма на покойния Капитан Америка.
По време на пътуването си те попадат на стари познати, преследва ги тиранозавър обладан от Отрова (Venom) и се опитват да спасят дъщерята на Бартън и внучка на Питър Паркър, която е в плен на новият Кинг Пин, който организира боеве върху останките от стар стадион, където дисидентите се бият до смърт, докато тълпата реве в екстаз, наблюдавайки, как свободата умира в зрелището на арената. А на края на пътят ги очаква Червения череп, облечен в костюма на покойния Капитан Америка.
Слънцето се ражда и умира всеки ден и всеки нов ден е
изпълнен с още смърт. Смърт, смърт, смърт! Навсякъде смърт, която се посреща
със студено безразличие. Дори геноцидът над героите вече не е трагедия, а
просто стара и забравена легенда. Някогашните защитници на слабите са мъртви, а това, което е останало от добрите, вече е покварено. Това е реалност без морал и скрупули. Хората търгуват с вещите на някогашни величия, а чукът на Тор е превърнат в мемориал на една забравена епоха. Такъв свят не заслужава герой, такъв свят не може да бъде спасен от герой, той се нуждае от антигерой, от отмъстител, от последния отмъстител. И го получава. Даже двама.
Тук стария Логан рита задници по начин, който много ми напомня за безсмъртния "The Dark Knight Returns" на онзи, другия, легендарния Милър, където стария Батман рита задници наред, включително и криптонски.
"Old Man Logan" е ястие, което се сервира горещо на масата на
постапокалиптичната пустиня, придружено от зелена салата хълкове и изобилие от прясно изцеден червен сос.
Поднесено ни е от Върколак, а готвачът е Марк Милър. И в края на това пиршество за ценители, ще възкръсне върховният хищник в света на Марвел.
В общи линии, филмът ни дава всичко, което комиксът и трейлърите ни обещаха. Че дори и повече. На излизане от киното един приятел сподели, че филмът е бил прекалено драматичен, но още от първия трейлър с музиката на Джони Кеш, стана ясно, че това няма да поредното лековато, пуканково забавление. В никакъв случай драматизмът не е в ущърб на филма. Напротив, голяма част от критиците обвиняваха предишните филми, че заради безсмъртието си, Върколака е използван само и единствено да инициира екшън сцени и е лишен от всякакъв драматизъм. Е, вече тези обвинения са безпочвени. Именно драматизмът придава дълбочина на персонажите и взаимоотношенията между тях.
Логан винаги е бил трагичен образ. Удрян, рязан, разпарчетосван и събиран отново, само за да понесе още болка. Тук той постепенно губи регенериращият си фактор и се разпада, както физически, така и емоционално. Завърнали са се старите му демони, но звярът вече си отива и той губи желание за борба. Адамантият го трови и тялото му се разлага отвътре, а от раните му тече гнойна кръв. От някогашният легендарен мутант, сега е останала развалина, пропиваща нощите и планираща самоубийството си. Именно това е най-стряскащото. Най-голямата суперсила на Логан никога не е била адамантиевият скелет или регенериращият фактор, а силата да се изправя след всеки удар, който животът му е нанесъл. Сега сякаш са му отнели и нея.
В комиксите Върколака никога не е бил изцяло положителен герой. Той винаги е заемал нишата, между антагонист и протагонист, така характерна за антигероите. Това бе пренебрегнато в предишните му самостоятелни филми, където той бе представен изцяло в положителна светлина. Тук грешката е поправена. Третият филм за Върколака ни лишава напълно от черно-бялото разделение между персонажите, като всеки от тях е повреден по своему и носи своите белези, вътрешни и външни.
Единствената близост, която Логан си позволява, е към Професора. Преди 17 години онзи объркан младеж, прекарал по-голямата част от живота си в битки, влезе за първи път в училището на X Men. Екзевиър постепенно спечели доверието му и Върколака му позволи да се рови в спомени, които бяха недостъпни дори за самия него. Днес отношенията им са много различни, но Логан все още таи дълбока привързаност към своя ментор и приятел.
Същевременно и над Чарлз тегне бремето на отминалите трагедии. Във филмът споменаха инцидентът при Уестчестър. За феновете тези думи идват като студен душ, за непросветените са просто вятър и мъгла и вероятно са ги подминали лекомислено. Именно в Уестчестър някога се издигаше имението на X Men. В кратка реплика Професора казва, че вследствие на инцидента са били ранени 600 души, сред които и мутанти. За запознатите с комикса, веднага се прокрадва идеята, че може би не Зандър Райс, Магнито, Уилям Страйкър, Апокалипс или някой друг злодей е довел до краха на X Men, а един нелеп инцидент, причинен от неговия основател*. Може би именно там Професора е загубил контрол над силите си за първи път, което е довело до събитията накарал Логан и Чарълз да се укриват около границата с Мексико.
Професор Чарлз Екзевиър е един от най-емпатизиращите супергерои и именно заради това му е толкова трудно да приеме това, което е извършил. Той винаги е бил разбиращ и прощаващ към учениците си, но и прекалено взискателен към себе си. Неговият пацифизъм е доведен до степен на религиозност. Може би дори, колкото и иронично да звучи, болестта на Алцхаймер го предпазва, от спомените му, от съвестта му. Много интелигентно решение от страна на сценаристите е да стоварят върху най-силният и опасен телепат в света, толкова тежко заболяване, превръщайки го в телекинетична атомна бомба. Все едно да дадат скалпел на хирург със синдром на Турет**. Дори Transigen класифицират ума на Чарлз, като оръжие за масово унищожение.
Но Професор Х не е просто изкуфял старец, който се мотае наоколо в инвалидния си стол и застрашава околните. В моментите на прояснение той е по-мъдър от всеки друг във филма. Именно той е първият, съзрял, колко важна е Х23 за бъдещето на мутантите и се опитва да убеди в това и Логан.***
Трябва да поздравим кастинг директорите Сара Кацман и Лиса Бийч за избора на Дафни Кийн за ролята на Лора "Х23" Киний. През по-голямата част от филма, тя няма реплики и общува със зрителя само чрез игра с тяло, но е толкова изразителна и категорична, че не оставя двусмислие в нито една сцена с нейно присъствие. Дори режисьорът Манголд заяви, че ако някой може може да открадне шоуто от Хю Джакман, то това е тя.
Много са интересни отношенията между Лора и Логан. На моменти са трогателни, като тези между бащата и сина в "Пътят" на Маккарти, а друг път са студени и отчуждени. В някаква степен това, което ги обединява, ги и разделя. И двамата имат проблем със социализацията, и двамата се страхуват да изградят трайни взаимоотношения с останалите, но докато Логан се отдръпва, защото смята че носи болка на всички около себе си, то Лора се затваря в себе си, защото останалите са носители на болка за нея.
Това е добре обяснено в един разговор между двамата, за кошмарите, които ги преследват. Кошмарът на Логан идва отвътре, обременен от опита, от чувството за вината залегнало в него. Този на Лора я притиска отвън, смесвайки характерното любопитство за младя ум със страхът от другите, непознатите, външните хора.
И Върколака, и Х23 са част от проекта Weapon Х, където са били замислени като оръжие, като добре смазана машина за убиване, но в същото време носят в себе си дивото, звярът неподатлив на дресура. В някаква степен, съперничеството между Върколака и Х23, от една страна, и Transigen, от друга страна, изразяват и антагонизма между дивата природата и репресивната цивилизацията. Но Манголд не иска да ни представи свободният човек като щастлив и безгрижен персонаж. Напротив, демонстрира ни, колко трудно е да бъдеш свободен в съвременния свят, където свободните са травмирани, затворени и изолирани от останалите. Лишава ни от типичния за Дисни лековат happy freedom похват, за сметка на нещо по-зряло, по-значимо, провокиращо много повече размисъл.
В типичен дисутопичен стил, ролята на основния злодей в "Logan" е поверена на голяма корпорация. Това е компания Transigen, която изпраща по петите на Лора отряд от бионично подобрени убийци наричани "Ловците".
Сблъсъкът между корпорацията и маргинализираната общност на мутантите, довежда до много динамични преследвания и кървави битки. В "Logan" виждаме едни от най-добрите екшън сикуънси в комиксовото кино. Още с първата сцена става ясно, че това не е филм, на който да се натоварите по семейно му в минивана и да го гледате с невръстните си деца. Но началото само загатва какво ни чака. Следва сцена, в която Х23 излиза с отрязана глава и я хвърля в краката на Пиърс, а последвалата битка в стил "Рамбо: Първа кръв" е една от любимите ми в комиксов филм, като се нарежда до сцени, като смъртта на Big Daddy от "Kick Ass" и битката между Капитан Америка и Зимният Войник в "Captain America: The Winter Soldier".
Еуфорията от последната битка в гората е примесена с носталгичния спомен за първите X Men филми. Камерата ни показва изплашените и преследвани деца, пълничкото хлапе, което се препъва, ловците, които са по петите им и някъде в далечината на горския масив се долавя ревът на умиращия хищник. А след това Върколака напада с по-голяма ярост, отколкото гризлито разкъсваше Лео ДиКаприо в "Завръщането".
Диалогът в "Logan" е обран и много добре написан, какъвто трябва да бъде в подобен род кино. Тук отново се усеща влиянието на старите уестърни и романите на Маккарти. Напълно са премахнати излишните talking heads похвати и mumbo jumbo философия в стил братята Нолан, за сметка на откровения и директен тон. Филмът не е лишен и от забавни моменти, но тук шегите минават плавно през отделните сцени и за разлика от ситуационния хумор в "Deadpool", не накъсват филма (нещо, което мен ме подразни много при второто гледане на филма за маскирания наемник).
Mузиката на Белтрами също е семпла и лишена от всякаква зрелищност. В подобен тип филми, мълчанието тежи повече. Епични теми, като в "Mad Max: Fury Road" или каквито композира Цимер, например, само биха контрастирали на фона на минималистичната атмосфера и това би убило голяма част от емоционалния заряд на филма.
В същото време виждаме подчертан контраст в цветовете и честа смяна на декорите - нажежените пясъци край Ню Мексико, яркото осветление в мрака на града, задушевната атмосфера на селския дом, битката сред дърветата край Канадската граница - но сюжетът преминава плавно през всичките тези етапи, без да има несвързаност между отделните арки във филма. Всичко е добре споено с плавен, почти незабележим преход.
"Logan" се появява по екраните в момент, когато филмите по комикси доминират пазара на развлекателното кино, но излязоха толкова много от тях през последните години, че франчайзът взе да се изхабява и все по-трудно новите заглавия оставят траен спомен в зрителя. Нуждата, не просто от нещо свежо, а от нещо надхвърлящо познатата рамка, е осезаема. За да може жанрът да се развива, трябва непрестанно да се обновява от нови идеи, да си взаимодейства с други жанрове и да променя правилата. Нолън осъзна това и даде своя принос с трилогията за Батман. Зак Снайдер се опита да вкара нов поглед с "Watchmen" и "Batman v Superman: Dawn of Justice". Явно и Фокс усетиха нуждата от промяна и имаха куража да дадат свобода на Джеймс Манголд да направи нещо смело, еджи и значимо, защото "Logan" е филм събитие в един все по-обезличаващ се жанр.
Накратко, "Logan" е трогателна история за вината, изкуплението и семейството. За един живот продължил твърде дълго. Филм за вмирисващото се, разлагащо и гноясало тяло на една легенда. Но за феновете това е повече от филм. Това е мета изживяване, което размива границата между кино и реалност и оставя зрителят някъде по средата в продължение на повече от два часа. Миналата година изпитах подобно усещане след като гледах "American Honey" на Андреа Арнолд. След подобно преживяване е трудно да се завърнеш и за известно време светът остава някак размит и сякаш лампите все още не са светнали.
Да, в голяма степен "Logan" е жанров филм, който ще се хареса най-вече на феновете, но е и много повече от това. Той разчупва жанра, вкарвайки елементи на нео-уестърн, на road movie, на постапокалиптична антиутопия с киберпънк нюанс, превръщайки се в синергичен взрив достигащ дори до най-незапознатите зрителите в киносалона, помитайки по пътя си далеч по-претенциозни, но не дотам изпипани заглавия, като ни оставя с усещането, че сме гледали нещо отвъд границата.
Логан винаги е бил трагичен образ. Удрян, рязан, разпарчетосван и събиран отново, само за да понесе още болка. Тук той постепенно губи регенериращият си фактор и се разпада, както физически, така и емоционално. Завърнали са се старите му демони, но звярът вече си отива и той губи желание за борба. Адамантият го трови и тялото му се разлага отвътре, а от раните му тече гнойна кръв. От някогашният легендарен мутант, сега е останала развалина, пропиваща нощите и планираща самоубийството си. Именно това е най-стряскащото. Най-голямата суперсила на Логан никога не е била адамантиевият скелет или регенериращият фактор, а силата да се изправя след всеки удар, който животът му е нанесъл. Сега сякаш са му отнели и нея.
В комиксите Върколака никога не е бил изцяло положителен герой. Той винаги е заемал нишата, между антагонист и протагонист, така характерна за антигероите. Това бе пренебрегнато в предишните му самостоятелни филми, където той бе представен изцяло в положителна светлина. Тук грешката е поправена. Третият филм за Върколака ни лишава напълно от черно-бялото разделение между персонажите, като всеки от тях е повреден по своему и носи своите белези, вътрешни и външни.
Единствената близост, която Логан си позволява, е към Професора. Преди 17 години онзи объркан младеж, прекарал по-голямата част от живота си в битки, влезе за първи път в училището на X Men. Екзевиър постепенно спечели доверието му и Върколака му позволи да се рови в спомени, които бяха недостъпни дори за самия него. Днес отношенията им са много различни, но Логан все още таи дълбока привързаност към своя ментор и приятел.
Същевременно и над Чарлз тегне бремето на отминалите трагедии. Във филмът споменаха инцидентът при Уестчестър. За феновете тези думи идват като студен душ, за непросветените са просто вятър и мъгла и вероятно са ги подминали лекомислено. Именно в Уестчестър някога се издигаше имението на X Men. В кратка реплика Професора казва, че вследствие на инцидента са били ранени 600 души, сред които и мутанти. За запознатите с комикса, веднага се прокрадва идеята, че може би не Зандър Райс, Магнито, Уилям Страйкър, Апокалипс или някой друг злодей е довел до краха на X Men, а един нелеп инцидент, причинен от неговия основател*. Може би именно там Професора е загубил контрол над силите си за първи път, което е довело до събитията накарал Логан и Чарълз да се укриват около границата с Мексико.
Професор Чарлз Екзевиър е един от най-емпатизиращите супергерои и именно заради това му е толкова трудно да приеме това, което е извършил. Той винаги е бил разбиращ и прощаващ към учениците си, но и прекалено взискателен към себе си. Неговият пацифизъм е доведен до степен на религиозност. Може би дори, колкото и иронично да звучи, болестта на Алцхаймер го предпазва, от спомените му, от съвестта му. Много интелигентно решение от страна на сценаристите е да стоварят върху най-силният и опасен телепат в света, толкова тежко заболяване, превръщайки го в телекинетична атомна бомба. Все едно да дадат скалпел на хирург със синдром на Турет**. Дори Transigen класифицират ума на Чарлз, като оръжие за масово унищожение.
Но Професор Х не е просто изкуфял старец, който се мотае наоколо в инвалидния си стол и застрашава околните. В моментите на прояснение той е по-мъдър от всеки друг във филма. Именно той е първият, съзрял, колко важна е Х23 за бъдещето на мутантите и се опитва да убеди в това и Логан.***
Много са интересни отношенията между Лора и Логан. На моменти са трогателни, като тези между бащата и сина в "Пътят" на Маккарти, а друг път са студени и отчуждени. В някаква степен това, което ги обединява, ги и разделя. И двамата имат проблем със социализацията, и двамата се страхуват да изградят трайни взаимоотношения с останалите, но докато Логан се отдръпва, защото смята че носи болка на всички около себе си, то Лора се затваря в себе си, защото останалите са носители на болка за нея.
Това е добре обяснено в един разговор между двамата, за кошмарите, които ги преследват. Кошмарът на Логан идва отвътре, обременен от опита, от чувството за вината залегнало в него. Този на Лора я притиска отвън, смесвайки характерното любопитство за младя ум със страхът от другите, непознатите, външните хора.
И Върколака, и Х23 са част от проекта Weapon Х, където са били замислени като оръжие, като добре смазана машина за убиване, но в същото време носят в себе си дивото, звярът неподатлив на дресура. В някаква степен, съперничеството между Върколака и Х23, от една страна, и Transigen, от друга страна, изразяват и антагонизма между дивата природата и репресивната цивилизацията. Но Манголд не иска да ни представи свободният човек като щастлив и безгрижен персонаж. Напротив, демонстрира ни, колко трудно е да бъдеш свободен в съвременния свят, където свободните са травмирани, затворени и изолирани от останалите. Лишава ни от типичния за Дисни лековат happy freedom похват, за сметка на нещо по-зряло, по-значимо, провокиращо много повече размисъл.
В типичен дисутопичен стил, ролята на основния злодей в "Logan" е поверена на голяма корпорация. Това е компания Transigen, която изпраща по петите на Лора отряд от бионично подобрени убийци наричани "Ловците".
Сблъсъкът между корпорацията и маргинализираната общност на мутантите, довежда до много динамични преследвания и кървави битки. В "Logan" виждаме едни от най-добрите екшън сикуънси в комиксовото кино. Още с първата сцена става ясно, че това не е филм, на който да се натоварите по семейно му в минивана и да го гледате с невръстните си деца. Но началото само загатва какво ни чака. Следва сцена, в която Х23 излиза с отрязана глава и я хвърля в краката на Пиърс, а последвалата битка в стил "Рамбо: Първа кръв" е една от любимите ми в комиксов филм, като се нарежда до сцени, като смъртта на Big Daddy от "Kick Ass" и битката между Капитан Америка и Зимният Войник в "Captain America: The Winter Soldier".
Еуфорията от последната битка в гората е примесена с носталгичния спомен за първите X Men филми. Камерата ни показва изплашените и преследвани деца, пълничкото хлапе, което се препъва, ловците, които са по петите им и някъде в далечината на горския масив се долавя ревът на умиращия хищник. А след това Върколака напада с по-голяма ярост, отколкото гризлито разкъсваше Лео ДиКаприо в "Завръщането".
Mузиката на Белтрами също е семпла и лишена от всякаква зрелищност. В подобен тип филми, мълчанието тежи повече. Епични теми, като в "Mad Max: Fury Road" или каквито композира Цимер, например, само биха контрастирали на фона на минималистичната атмосфера и това би убило голяма част от емоционалния заряд на филма.
В същото време виждаме подчертан контраст в цветовете и честа смяна на декорите - нажежените пясъци край Ню Мексико, яркото осветление в мрака на града, задушевната атмосфера на селския дом, битката сред дърветата край Канадската граница - но сюжетът преминава плавно през всичките тези етапи, без да има несвързаност между отделните арки във филма. Всичко е добре споено с плавен, почти незабележим преход.
Харесах "Deadpool", но дори и той, ако махнем R рейтинга, не се отличава особено от Марвеловия калъп. Лековато филмче с много шеги предназначенo главно за забавление. И в това няма нищо лошо, разбира се. Но най-голямото постижение на "Deadpool" е, че генерира достатъчно приходи и отвори Фокс към едни по-зрели филми. Защото "Logan" е предназначен за по-зряла публика, не само защото се изливат литри кръв, а защото е по-зряло кино като цяло, много встрани от инфантилизираните, напъващи се да бъдат готини и харесани на всяка цена Марвелови заглавия.
Именно поради това "Logan" е много по-важен за жанра, отколкото "Deadpool". Той стои много по-близо до заглавия, като "No Country for Old Men", "True Grit", "Hell or Hight Water", "Children of Men", "Thelma & Louise", "Mad Max", филмите на Серджо Леоне, "Unforgiven" на Клинт Истуд (от който вдъхновение е черпил и комиксът), отколкото да стандартните комиксови филми. Можем да направим съпоставки и с "Терминатор", с корпорация Skynet, с машината излязла извън контрол. Аналогиите са много и всеки киноман може да добави още и още.
Може да асоциираме "Logan" и с "Пътят" на Маккарти и поставянето на съществуването над същността в един агресивен и несправедлив свят. Или да направим паралел с действащата политическа ситуация в момента. Манголд улавия духът на времето в което живеем и го пренася на екрана, сякаш без самият той да го осъзнава. Не мисля че социалният елемент е търсен, или поне не е превърнат в самоцел, която да политизира филма по някакъв начин, но той е една от причините сугестията да е толкова голяма, че да остави усещане в зрителя, че това недалечно бъдеще в което се развива действието е по-близо и реално от утрешния ден. По този повод Матю Андерсън от Cinevue написа: "Отровният политически климат на 2017-та и изгнаническият комиксов свят от 2029г. се сблъскват с опустошителна сила".
Именно поради това "Logan" е много по-важен за жанра, отколкото "Deadpool". Той стои много по-близо до заглавия, като "No Country for Old Men", "True Grit", "Hell or Hight Water", "Children of Men", "Thelma & Louise", "Mad Max", филмите на Серджо Леоне, "Unforgiven" на Клинт Истуд (от който вдъхновение е черпил и комиксът), отколкото да стандартните комиксови филми. Можем да направим съпоставки и с "Терминатор", с корпорация Skynet, с машината излязла извън контрол. Аналогиите са много и всеки киноман може да добави още и още.
Може да асоциираме "Logan" и с "Пътят" на Маккарти и поставянето на съществуването над същността в един агресивен и несправедлив свят. Или да направим паралел с действащата политическа ситуация в момента. Манголд улавия духът на времето в което живеем и го пренася на екрана, сякаш без самият той да го осъзнава. Не мисля че социалният елемент е търсен, или поне не е превърнат в самоцел, която да политизира филма по някакъв начин, но той е една от причините сугестията да е толкова голяма, че да остави усещане в зрителя, че това недалечно бъдеще в което се развива действието е по-близо и реално от утрешния ден. По този повод Матю Андерсън от Cinevue написа: "Отровният политически климат на 2017-та и изгнаническият комиксов свят от 2029г. се сблъскват с опустошителна сила".
Накратко, "Logan" е трогателна история за вината, изкуплението и семейството. За един живот продължил твърде дълго. Филм за вмирисващото се, разлагащо и гноясало тяло на една легенда. Но за феновете това е повече от филм. Това е мета изживяване, което размива границата между кино и реалност и оставя зрителят някъде по средата в продължение на повече от два часа. Миналата година изпитах подобно усещане след като гледах "American Honey" на Андреа Арнолд. След подобно преживяване е трудно да се завърнеш и за известно време светът остава някак размит и сякаш лампите все още не са светнали.
Да, в голяма степен "Logan" е жанров филм, който ще се хареса най-вече на феновете, но е и много повече от това. Той разчупва жанра, вкарвайки елементи на нео-уестърн, на road movie, на постапокалиптична антиутопия с киберпънк нюанс, превръщайки се в синергичен взрив достигащ дори до най-незапознатите зрителите в киносалона, помитайки по пътя си далеч по-претенциозни, но не дотам изпипани заглавия, като ни оставя с усещането, че сме гледали нещо отвъд границата.
Бележки:
* В комикса, X Men отново са унищожени от вътрешен човек. Мистерио (злодей от комиксите за Спайдърмен) прави магия на Върколака и го кара да избие всички мутанти в имението на X Men, като му внушава, че са врагове, които са ги нападнали.
** В една от книгите си, Оливър Сакс разказва за действителен случай на хирург с това заболяване.
* В комикса, X Men отново са унищожени от вътрешен човек. Мистерио (злодей от комиксите за Спайдърмен) прави магия на Върколака и го кара да избие всички мутанти в имението на X Men, като му внушава, че са врагове, които са ги нападнали.
** В една от книгите си, Оливър Сакс разказва за действителен случай на хирург с това заболяване.
Коментари
Публикуване на коментар