Zombieland (2009) Ако някой ме попита, кой ми е любимият филм със зомбита, изобщо няма да се замисля и ще отговоря Zombieland. Главна фигура във филма е хипохондрикът Кълъмбъс, който се опитва да оцелее и намери семейството си в свят, където щамът на лудата крава е ескалирал в лудо зомби. Ако тръгнете на това пътешествие обаче, трябва да спазвате някои правила. Правило #4: Сложете си коланите , защото ви очаква постапокалиптичен road movie, който ще ви съдере от смях. Филмът започва с патриотична сцена на американското знаме, която за секунди е обърната с главата надолу и осъзнаваме, че това вече не е Америка, това е държава на постживи граждани, където си късметлия, ако срещнеш някого, който не се разлага, лицето му не е оплескано с кръв и между зъбите му не е заседнала човешка плът. Zombieland успява да сменя рязко атмосферата, като често някоя сцена привидно започва като страшна, романтична, или дори тъжна, а впоследствие завършва предизвиквайки идиотски смях у зрителя. ...
Заглавие: Пътят на Икар Автор: Любен Дилов Издателство: Христо Г. Данов Преди години прочетох „Тежестта на скафандъра” и „Многото имена на страха” от Любен Дилов и докато второто заглавие ме остави със смесени чувства, първото ме грабна и ме накара да потърся още произведения от автора. Така се сдобих с „Пътят на Икар”. Книгата е огромна, не толкова като обем, колкото като съдържание. Дилов обхваща разнородни проблеми от психологията и социалния живот, както на своите съвременници, така и на днешното поколение. Историята се развива около екипажа на кораба Икар, от които е част и главния герой Зенон. Децата на Икар са по-скоро избрани, отколкото родени. Генетичен подбор, който леко напомня на филма „Гатака”. Зенон е единственият на Икар, който е роден по-естествен път и това постоянно го потиска. Той се счита за грозен, глупав и отхвърлен. А когато разбира за една допълнителна хромозома, която може да го направи агресивен, той започва да я използва за да...
По принцип не обичам исторически романи и е странно, колко много ми хареса този. В началото и с него тръгна трудно, но след като свикнах с нестандартния стил на автора, ме грабна и не можех да го оставя. Романът „Една и съща нощ” ни пренася директно в началото на XX век, когато правителството на Кървавия професор е на власт, милитаризмът минава всякакви граници, а обществото е гневно и потънало в кръв. Това са времена на политическо съперничество, безкрайна вендета и масови убийства, но и времето, когато Гео Милев създава безсмъртните си произведения. По онова време няма безпристрастна политика, няма обективен поглед. Държавата е прекалено малка за това. Всички се познават и всичко е лично. Раните от Първата световна война все още не са зараснали, а България продължава да кърви, но този път отвътре. Царят се е превърнал в карикатура върху цирков плакат, белят терор затяга примката, комунисти взривяват храмове, без-мислени убийци раздават смъртни присъди, а ...
Коментари
Публикуване на коментар