"Mr. Robot" - сезон 1

Най-общо казано Mr. Robot е добре сглобена теория на конспирациите, която се е трансформирала във великолепен сериал. Идеята не е оригинална, но е предадена по оригинален начин. Не е нова, но е актуална. Mr. Robot намери точното време, когато да излезе. Много от проблемите, засегнати в сериала, са проблемите, които са на дневен ред и в реалния свят.

Създател, а също и режисьор на някои от епизодите, е Сам Есмаил (признавам си и дума не бях чул за него преди Mr. Robot). Кинаматографията е на много високо ниво. Mr. Robot изобилства от психеделични кадри, залети с подходящата музика, които ни потапят директно в объркания мозък на главния герой (Елиът). Той непрекъснато чупи четвъртата стена, като поставя зрителя в ролята на въображаемия му приятел, с когото той общува. Непрекъснато ни подхвърля трохи, които ни водят към финалните епизоди, където пъзелът наречен Елиът Олдерсън започва да се подрежда и едва тогава започват да ни се изясняват много неща за него.

Трудно е да се говори за сюжета на Mr. Robot без спойлери, затова ще карам накратко. Историята е пречупен през погледа на Елиът и подобно на книга, разказана от първо лице, дава възможност да се скрият от нас важни части от историята, някои от които се разкриват в течение на епизодите, а други са оставени на въображението на зрителя или евентуално за втори сезон. 

Елиът е пристрастен към морфина програмист, който е раздиран от болезнено чувство за самота, спохождащо го в безсънните нощи. Това, както и невъзможността му да общува с хората, го водят при психоложка, само за да осъзнае, че той разбира хората повече от нея. Тайната му - търси най лошото у тях.

В някакъв момент Елиът се среща с Mr. Robot (Крискън Слейтър), който се появява все по-често, на все по-неочаквани места, за да бъде случайно. Mr. Robot въвежда Елиът в хакерската групировка fsociety, които са си поставили за цел да сринат корпоративното зло E Corp и да избавят света от алчните му лапи. Именно тук се прокрадва един лек наивитет, който хвърля сянката на съмнението върху иначе добрата история, но Сам Есмаил си е оставил вратичка и ще видим какво ще стане във втори сезон.

Не мога да кажа, че Елиът постъпва морално, но неговите действия са предизвикани от неморалните действия на другите. Като програмист той вижда бъговете в системата и се опитва да ги поправи. Той е странен, подозрителен, избягва хората, но не е по-лош от хората в костюми, от силните на деня, от идолите на това общество, но за разлика от тях не се прикрива така добре, дори самият той да е убеден в обратното.

Феноменална актьорска игра от Рами Малек. Изключително много му пасва образа на недоспал, ококорен социопат, който от време на време потъва в мислите си и съвсем се откъсва от реалността. След неговото превъплъщение не мога да си представя някой друг в ролята на Елиът. Просто Рами Малек е Елиът и точка. 

Главният герой е само един от множеството интересни персонажи. Mr. Robot е загадъчната фигура стояща в основата на планираната революция. Той е много противоречив образ с крайни убеждения и идеи. В някои моменти изглежда сдържан и внимателно планиращ ситуацията, а в другия крещи по хората и е склонен към агресия. Взаимоотношенията им с Елиът също са много интересни, но за тях ще научите повече, ако изгледате сериала докрай.

Анджела е приятелка на Елиът от детинство и негова колежка във фирмата Allsafe. Постепенно тя търпи трансформация и в последните епизоди поема в коренно различна посока. 

Дарлийн е шумна и наперена хакерка, която постоянно се появява неканена в дома на Елиът. Постепенно се разбира, че връзката между двамата е много по-дълбока отколкото Елиът предполага. Тя е и свързващото звено между fsociety и опасни китайски хакери.   

Едни от най-интересните за мен персонажи бяха двойката Тайрел и Джоана Уелик, които са готови на всичко за да се изкачат в социалната йерархия. Тайлер е целеустремен и уверен, но това е само на пръв поглед. С напредване на сериала той често започва да изпушва и да прави глупости, като става все по ясно, че Джоана е мотора в тяхната връзка. Тя е хладнокръвна и изключително проницателна. Джоана, заедно с енигмата White Rose, са неизвестните в уравнението и смятам, че за тях тепърва ще се говори. 

В епизодите има множество препратки към други филми, като най-вече към Боен клуб. На мен ми напомняше и на Трийнспотинг и то не само заради употребата на наркотици, която се показва често в сериала, а защото режисурата много ми напомня за Дани Бойл.  Тук твърдо заявявам, че въпреки някои прилики с Трейнспотинг и особено с Боен клуб, в никакъв случай не бих окачествил Mr Robot като плагиатство. Историята взема някои идеи от двата филма, но ги вкарва в съвсем нови рамки, много по-близки до съвременния зрител. Сякаш Ървин Уелш и Чък Паланюк са се срещнали случайно в някой бар и Трейнспотинг и Боен клуб са се слели в сценария на Mr. Robot, като са създали нещо ново, което много напомня на нещо познато, но не е.

Друг голям плюс на Mr. Robot е сравнително реалистичното програмиране, което виждаме на екрана. Още с излизането на сериала се заговори, че това е един от най-достоверните филми за хакери, които телевизията и киното са виждали. Не мога да кажа до каква степен това е така, но безспорно Mr. Robot стои далеч пред някои изцепки, като сериала Шерлок с Бенедикт Къмбърбач, където Мориарти хакваше строго охранявани системи само със смартфон. Тук е показано доста по сериозно хакерско оборудване, без то да става отделен герой в сюжета. Като цяло сериала се старае да не задълбава прекалено в техническата част и терминологията, за да не стане неразбираем за средностатистическия зрител.

Музиката също удря право в десетката. Мак Куейл е свършил страхотна работа по саундтрака. Не можех да го изкарам от главата си. Преследваше ме навсякъде – на  улицата, в градския транспорт, докато си пиех сутрешното кафе... Това е една удивително натрапчива мелодия, която изобщо не ме подразни, а точно обратното -много ми допадна. От типична за триларите напрегната музика, до монотонната и дълбаеща дупка в мозъка мелодия, която е сякаш излязла от старите игрални автомати на SEGA, саундтрака е перфектен. А в един от епизодите се чува и прекрасен кавър  на "Where is my mind" на Pixies (поредното намигване към Боен клуб).

Накрая си оставих място за нестандартния, но много сполучлив хумор, който се прокрадва в сериала. Така например, глобалната корпорация ECorp е шеговито наричана Evil Corp. Хакерското група fsociety, често е асоциирана с fuck society или fun society, изрази, които се употребяват в сериала, а логото много наподобява това на Anonymous, но прилича малко и на попарт портрет на Жорж Ганчев.

Mr. Robot нито за миг не позволява на зрителя да скучае. Сложна  мрежа от интриги се плете непрестанно, като непрекъснато се вкарват нови сюжетни линии, които се преплитат със старите, а обратите са толкова силни, че оставят неизлечими рани на героите. Технологии, големи и зли корпорации, наркотици, убийства и травмирани герои, това е всичко което търся в един трилър, а Mr. Robot го притежава в изобилие.

Оценка: 8,5/10